 © |  |
Повече от 24 часа след смъртта на Диого Жота и брат му - Андре спортният свят продължава да скърби. Англия и родината им Португалия бяха най-засегнати, ала съчувствието, семействата, близките и клубовете им обиколиха земното кълбо.
Освен опечалени, има и такива, които поглеждаме отвъд човешката трагедия. Налазило ни е недоумение, обгърнато от гняв, породено от въпроси, които може би много хора искат да си зададат, но още нямат сили. Първият е защо? Защо човечеството не се учи от историята и грешките си?
Спортният свят страда от пътни трагедии от над 50 години. По ирония на съдбата, според оскъдните информации, големите загуби започват през 1971 година в България. Печалната дата 30 юни беляза поколения заради гибелта на Никола Котков и Георги Аспарухов на прохода Витиня. Тогава Гунди шофира с превишена скорост, изпреварващо времето си Алфа Ромео, което се забива в камион тип ЗИЛ с дължина над 10 метра и следва фаталният взрив. Малко известен е и фактът, че лицето на българския спорт по това време е неглижирал, че дясната спирачка на автомобила е имала проблеми.
Когато караме шофьорски курсове ни учат винаги да спазваме правилата по пътищата и най-вече тези за скоростта, защото всички ПТП-а са предотвратими, стига да сме разумни. Това важи с двойна тежест, когато условията са компрометирани, а видимостта е ограничена.
След масовото производство на западни автомобили и такива от японския пазар през следващите десетилетия, скъпоплатените спортисти се втурват един след друг да се сдобиват с най-марковите и най-бързи коли. В България това се случва едва през последните 25 години, но на Стария континент датира още от 80-те и 90-те. Въпреки това имаше няколко десетилетия затишие на подобни трагедии. Дали заради по-добрите пътища в Европа, подобряването на безопасността в шаситата или просто задкормилното устройство проявяваше разум.
Преди 10 години се започна отново. Въздушният транспорт все повече се лансира като най-безопасният в света. На теория е така, но в действителност за летателните превозни средства няма нито спасителни лодки, нито въздушни възглавници.
На 9 март 2015-а Олимпийската шампионка по плуване Камил Муфат и боксьорът Алексис Вастин се качват на хеликоптер, за да участват във френско риалити предаване. Докато снимат във въздуха над Аржентина, французойката, боецът и 8 други загиват след сблъсък на техния с друг хеликоптер.
Въпросите винаги са повече от отговорите, особено в такива случаи. Най-неудобният към отговорните за трагедията, е защо? Защо при цялото въздушно пространство в страната на среброто, се е стигнало до катастрофата?
В днешни дни при снимки на предавания, сериали или филми се използват ефекти, дубльори и обезопасителни мерки, освен ако не се казваш 63-годишният Том Круз. В този ред на мисли, защо?
По-малко от 4 години по-късно, на 21 януари 2019-а Емилиано Сала се качва на малък пътнически самолет. Той пътува от Франция за Острова, за да завърши трансфера си от Нант в Кардиф. Над Ла Манша пилотът губи управление и се разбиват във водата. Впоследствие се установява, че грешката е пилотска, а тялото на аржентинския нападател е намерено едва на 7 февруари.
Същата 2019 година, но на първи юни испанското крило Хосе Антонио Рейес се качва заедно с братовчедите си Джонатан и Хуан Мануел в кола на път от Утрера към Севиля. Те губят управление, пукат гума, а Хосе Антонио Рейес и Джонатан загиват, докато Хуан е откаран в болница, бивайки в тежко състояние. Полицията установява, че инцидентът е станал при скорост между 111 и 128 километра в час.
2020 имаше предизвестие, че ще е най-разтърсващата в човешката история от Втората световна война насам. На 26 януари, по-малко от два месеца преди началото на пандемията един от най-великите баскетболисти за всички времена - Коби Брайънт също загуби живота си във въздуха. Той, 13-годишната му дъщеря Джиана и още 7 човека се качват на хеликоптер и повече не слизат от небето.
По това време над Калифорния е мъгливо, ала всички решават да излетят. Отново - защо? Защо в тези условия летателният апарат се претоварва толкова много при положение, че колкото е по-тежък, толкова по-трудно би бил маневрен за аварийни действия? Никое от 8-те семейства не получи ясен отговор и до днес.
Стигаме и до най-лошата реклама на Ламборгини. 3 дни след 54-ата годишнина от гибелта на Гунди и Котето, на повече от 2000 километра западно от Витиня, Диого Жота и Андре Силва поеха последния си път, бидейки точно на магистрала A-52 при 65-ия километър в посока Бенавенте на район Самора, провинция Санабрия. Защо, момчета? Малко след полунощ при изпреварване на друго превозно средство, Ламборгинито пука гума, излита от пътя и се запалва. Телата са до такава степен изгорели, че още не е установено кой е шофирал.
Защо? Кому е нужно да се предизвикват границите на автомобилния звяр, който захапа и погълна завинаги двмата братя? Твърди се, че Жота е бързал, за да хване ферибот за Англия, защото е имал забрана да лети поради операция на белите дробове. Дори да е истина, кола като Ламборгини няма как да върви бавно по магистрала, но през нощта при ограничена видимост, рисковете са очеизвадни при изпреварване, независомо от лентите или атмосферните условия.
Винаги ще има друг полет. Винаги ще има друг ферибот. Винаги ще има утре. Но не и за тези в омагьосания кръг. |
Зареждане ...
