© Lportala.net

- Би ли се представил на феновете на Локомотив и посетителите на сайта ни?
- Казвам се Юнес Бенжелюн. Прякорът ми е Пепе. Роден съм в Париж и съм на 27 години. Родителите ми са родом от Сенегал и Мароко. Играя футбол от малко момче, бях около пет годишен. На 16 отидох в детската школа на ПСЖ, а на 18 вече тренирах с мъжкия отбор. Там изкарах до 21-годишната си възраст, но така и не записах минути за първия тим. Бил съм на резервната скамейка, участвах и в няколко приятелски мача, но не и в официални. Но пък имах честта и удоволствието да съм в компанията на големи имена като Окоча, Роналдиньо, Габриел Хайнце... Това за мен означаваше много, защото Париж е моят град, а ПСЖ бе любимият ми отбор. Тренираше ни и голям треньор в лицето на Луис Фернандес и Антоан Комбоуаре. Мисля че сега Антоан е настоящ треньор на отбора.

- Мечтаеш ли да бъдеш част от този отбор?
- Някога ми беше. Но вече съм на 27 години, минал съм през доста отбори. Мисля, че разсъждавам много по-зряло, за да си поставям такива цели. Но Париж ще си остане моя град.

- Разкажи нещо за останалите отбори, в които си бил преди да дойдеш в Локомотив.
- 2002-ра година отидох във втородивизионния Амиен, където изиграх 28 мача. Последва престоят ми в швейцарския Неутел Ксамакс, а след това в испанския Депортиво Алавес. Завърнах се във Франция, където изиграх един сезон във Истр. Там срещнах Гара Дембеле. Дойде ред на престоя ми в Гърция и тимът на Пансерайкос, който класирахме на първо място във втора дивизия. Всичко беше страхотно, но не се разбрахме за условията ми по-нататък и затова се отправих към Кипър. След една година в Олимпиакос (Никозия) реших да де завърна в европейския футбол и поех към Шотландия. Минах успешно пробния период, подписах две-годишен договор, но пак нямах късмет, тъй като уволниха треньора преди началото на сезона. Затова напуснах и ето ме тук в Локомотив.

- Как се стигна до този трансфер?
- Агентът ми от Гърция се обади и ми каза, че новият президент на Локомотив ще стяга нов и боеспособен отбор. Последваха разговори с г-н Динев и се разбрахме без проблеми. Оттук нататък съм готов да умра на терена за този клуб. Ще тренираме, ще играем, ще печелим. Това е задачата пред мен.

- Какво знаеш за пловдивския клуб?
- Не е много, но разбрах, че има наистина много фенове. Онемях, когато на първата тренировка изригнаха толкова ентусиазирани запалянковци, чийто отбор бе на 15-то място в класирането. Разбрах, че ще са с нас и в най-трудните моменти, подкрепа, която малцина футболисти могат и да си мечтаят. Останалото зависи от нас. Имаме амбициозен президент, нови футболисти и добри треньори. Трябва да даваме всичко от себе си на тренировките и да изградим един отличен колектив. След това, което видях в Сандански, Пловдив и тук в Анталия съм убеден, че тази пролет ще е добра за отбора.

- Как те посрещнаха новите ти съотборници, треньори, спортно-техническия щаб, въобще?
- Всички са много отзивчиви и приятелски настроени. Колективът е страхотен. Треньорът прави всичко необходимо, за да играем добър футбол. Идват и нови момчета, но имаме нужда от време, за да свикнем помежду си. Затова са и тези контролни мачове, някои от които не печелим. От един цял сезон, подготовката е най-важна. Аз лично искам да свикна с вратаря зад мен, уча какви наставления ми дава Мечечиев, как ми говори, как реагира на различните ситуации, как се пласира... Комуникацията при нас е най-важна. Стъпка по стъпка вървим нагоре. Важното идва на 27-ми февруари, когато идва първият официален мач.

- В отбора има още двама твои сънародници. Помага ли ти това?
- Винаги е добре, когато имаш някой свой съотборник до себе си. Адаптацията така е по-лесна. С Дембеле сме играли и реди и сме сработени. Това е добре и за нас и за отбора. Колкото по-бързо се адаптираме, толкова по-бързо ще изградим колектива, ще изучим навиците си. Когато нямаш човек до себе си е по-трудно.

- Какви думи научи на български език?
- За тези три седмици напредвам и в това. "Добре, добре", "Доброутро", "Добрутрен", Добровечера", "Доброапетит", "Как си". Мисля че "мерси" ми е най-лесно (смее се).

- Кой е любимия ти европейски отбор? А играчи?
- Нямам любими футболисти. Преди бях запален по Пепе, откъдето идва и прякорът ми. Особено, когато беше в Реал Мардид. Много добър защитник е. Едно време се възхищавах и на Марсел Десаи...

- Какво знаеш за българския футбол изобщо?
- Сещам се единствено за Литекс (Ловеч), Левски... Особено Левски, тъй като при тях играе Седрик Бардон, който също е французин. Пък и играха в груповата фаза на Шампионска лига преди две години. Научих и за Литекс, тъй като при тях играе Нифлор. Добър нападател е. За ЦСКА знам, че е другият гранд в България, каквито са Глазгоу и Селтик за Шотландия, например. Но съм щастлив, че президентът ми обясни, че съм част от малко отбори, които се радва на голяма подкрепа и любов на публиката. И съм във втория по големина град в България.

- Разкажи ми нещо за семейството ти?
- Имам двама братя, също играят футбол. Но не съм женен. Имам приятелка, но не сме сгодени. Единия ми брат играе в Кипър, семейството ми е в Париж. Чуваме се по телефона, интернет...

- Помниш ли есента на 1993 г., когато България елиминира Франция по пътя за световното първенство?
- Оо, да. За нас бе истинска драма. Направо трагедия. Бях на 10 години и наблюдавахме мача по телевизията. Трябваше ни една точка, за да се класираме, но Христо Стоичков излезе пред медиите и заяви: "Идваме в Париж, за да елиминираме Франция, за да отидем на световно." За наше съжаление в 90-тата минута Емил Костадинов вкара много красив гол, с който заканата на Стоичков се изпълни. Победиха ни. И България се класира за световното.