В Ботев се извъртя една година, която бе част от един повтарящ се вече доста дълго време цикъл. Отборът отадвна се превърна в асансьор между “А” и “Б” група. Единствено президентът на клуба Димитър Христолов има изгода от това отборът със славна традиция да бъде потъпкван по този начин. Тази година надежда имаше. Видяха я и феновете. Затова и се върнаха на стадиона. Надеждата се казваше Ясен Петров. Докато специалистът градеше отбора, Ботев имаше стил. За съжаление потенциал за развитие на отбора видя и Христолов и реши да го изкорени. Ясен Петров бе уволнен. Обясненията бяха смешни, но целта оправдава средствата, както се казва. Целта е Ботев пак да бъде свлякан в долните групи. На мястото на Ясен бе назначен световно неизвестен италианец, който уж бил от школата на Милан, но в гранда от Милано май не са чували за него. Този път обаче всичко ще рефлектира с още по-голяма сила върху Христолов. Феновете ще го намразят още повече и конфронтациите между ръководство и привърженици ще са с непредвидим край. Дано времето и събитията ни опровергаят.

Иначе като цяло до напускането на Ясен Петров година 2005 може да бъде определяна като успешна за “канарчетата”. Ботев от дълго време насам даде национал и то не един а двамата. Национали, които вдъхват надежда, че защитата на представителния ни отбор има по-светло бъдеще. Дано само мениджърските интереси не прекратят кариерата на Дънди и Домакинов в националния отбор скоро, защотото те попаднаха там с игра и показаха талант. Нещо, което други не успяха, като например Топчо Топузаков, който бе спуснат с парашут и от тогава с некадърните си изяви опропасти не един и два мача на националите.