Браво като си млад и сам така се прави.Като ти се роди детенце си казваш защо искате аз да тъм донор на органи ясе трепете вие.

Ще ви разкажа една история...по истински случай. По-възрастен съм от колегата, жалко за него, цял живот карах пистови мотори. Нагледах се на кво ли не, но не се отказвах. Все си виках-това се случва с другите, аз внимавам. Запознах се с момиче, ожених се. Разбрах, че ще ставан баща. Един ден излязох да карам, като друг път, но не беше същотото. Нямаше го удоволствието, само страх. Страх, че няма да се върна, страх, че ще оставя страдащи любящи хора. Прибрах се, пуснах обява, след седмица нямах мотор. Олекна ми. Станах баща, хората покрай мен, познавайки ме ми се чудиха, не разбираха. Някои ги няма вече. Какво ме спаси? Любовта на близкия човек, това да почувствам, че ще липсвам. Това кара човека да се освести. Тогава личния кеф, отстъпва място на отговорността към семейството, и всякакви глупости от рода на Обичам те, прави си удоволствието, бъди какъвто си губят смисъл.