Опашки се извиха пред църковните храмове в Пловдив, предава Plovdiv24.bg. В богословски план Разпети петък символизира страданието, но и надеждата – защото именно чрез жертвата идва спасението, което ще бъде потвърдено с Възкресението на третия ден.
На Разпети петък в православните храмове не се отслужва Света литургия – това е единственият ден в годината, в който тя липсва. Вместо това се извършват специални богослужения, посветени на Христовите страдания.
Централно място заема т.нар. "изнасяне на плащаницата“ – платно, изобразяващо тялото на Христос, което се поставя в средата на храма. Вярващите минават под нея за здраве и смирение – символичен жест на преклонение и съпричастност към страданието.
Днес е най-тъжният ден за християните през годината. За да съпреживеят страданията на Спасителя, вярващите е нужно да спазват строг пост – пълно въздържание от вода и храна.
Денят се смята за траурен, което се подчертава и с променения ритъм на богослуженията – сутринта на Разпети петък се отслужва вечерня. Тогава от олтара се изнася светата плащеница и се поставя в центъра на храма върху маса – по този начин се изобразява свалянето на мъртвия Христос от кръста и полагане на тялото му върху каменната плоча за погребално помазване. Това символизира и преминаването под светата плащеница.
Късно вечерта на Разпети петък започва приготвянето на великденските хлябове – най-често това са погачи с квас, върху които се подреждат бели и червени яйца и така се изпичат. По традиция броят на яйцата е нечетен – три до девет. Вярва се, че колкото повече яйца има върху великденската погача, толкова по-изобилна ще е реколтата.
