Темата за Паметника на Съветската армия в Пловдив, известен с галеното име Альоша, отново влезе в дневния ред на обществеността. Общинските съветници от ДСБ - Пловдив Владимир Славенски и Йоно Чепилски, които са част от групата на “Продължаваме промяната - Демократична България", внесоха предложение до ОбС Альоша да бъде преместен в срок до края на 2024 година. 

Малко по-късно официална позиция от името на групата съветници от "БСП за България" изрази в профила си във Фейсбук архитект Костадин Палазов. Публикуваме текста без редакторска намеса:

"Темата за съдбата на монумента "Альоша“ многократно се подема от някои хора и партии (обикновено от десния спектър на политическото пространство) по време на избори с единствената цел да се изместят злободневните въпроси за управлението. По време на последните местни избори кандидатът на ДБ-ПП беше получил нареждане да възбуди отново тази тема, но като интелигентен човек проф. Старибратов бързо разбра, че това ще отблъсне потенциални избиратели и ще му донесе само негативи в личен план, поради което тази тема отшумя и той смутолеви, че "има и по-важни въпроси и сега не му е времето“.

След коледните празници темата бе отново подета от неговите ментори с ясната идея, че това разделя гражданите на Пловдив. Явно директивата е спусната от високо , защото такива акции се провеждат освен в Пловдив в София, Бургас и Варна. Явно представителите на "синята идея“ са си повярвали много след като са макар и част от управлението на страната. Тези им действия само разделят нацията, което е фатално за България.

Предлагат се всякакви екзотични идеи за демонтиране и преместване в Музей, за префасониране в някой друг национален герой и т.н. Тези хора явно не са си учили уроците по История с четене и разбиране на историческите събития. Много е важно да се знаят причините, поводите и последствията на отделните исторически събития в тяхната взаимовръзка последователност и закономерност.

Монументът е изграден през 1954-57г. в чест на победата над хитлерофашизма във Втората световна война и увековечава един обикновен войник от трети украински фронт на Червената армия-победителка. Събитията от тази най-голяма месомелачка в човешката и в частност европейската история са били много близко и хората с огромен ентусиазъм са подкрепили и изградили този монумент. Не случайно в последствие са го нарекли с галеното име "Альоша“ в знак на уважение и признателност към милионите загинали за изковаването на тази победа. Благодарение на нея повече от 80г. ние живеем и се радваме на мир по нашите земи.

За проектирането и изграждането са били поканени видните архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов. За прототип на монумента е послужил съветския войник Алексей Иванович Скурлатов – свързочник, участвал във възстановяването на телефонната линия София-Пловдив. Комисия от архитекти, художници, скулптори и общественици са определили мястото за този монумент и композиционното му съчетаване и въздействие.

Паметникът е ситуиран и изграден по правилата на монументалното изкуство. Авторите и техните наследници са носители на авторските права върху монумента и всяко посегателство върху него нарушава Закона за авторските права. През 2017 е приет "Правилник за управление на природна забележителност Хълм на освободителите“, където ясно е казано, че всяка намеса за разрушаване, демонтаж или други строителни дейности е недопустима и наказуема. След демократичните промени е подписано споразумение от президентите Желев и Елцин за взаимно зачитане и опазване на паметниците от общата ни история. Наскоро бе гласувана и Резолюция на ООН за осъждане на проявите на неонацизъм и за запазване на паметниците символизиращи победата във втората световна война.

Предложенията за префасониране на паметника в образа на Левски, Маламир, Орфей или друг говори единствено за неграмотността на предложилите тези идеи. Те целят противопоставяне на святи за българите лица на други исторически образи, като по този начин се стремят да разделят обществото ни и да объркат история и личности в една обща каша. Всяко историческо събитие и личностите взели участие в борбата за свобода и независимост имат своето място в народната памет и не трябва да се противопоставят и обезличават. Това не е игра на "кой е по-по-най“.

С тези изкуствени дебати десните партии се стремят да отвличат вниманието на обществото от проблемите на днешното им управление. Несправянето с корупцията, презастрояването , с транспортния хаос, с мръсния въздух, ниското заплащане на труда на редовия работник и служещ, с липсата на справедливо данъчно облагане, с унизителните договори които правителството подписва за Шенген и много други. "Димката“ за монумента прикрива управленската немощ и непознаване и несъобразяване с истинските проблеми на днешния ден от управляващата "сглобка“ в държавата и по места.

Но с тези дебати за "Альоша“ се провокира нещо по-страшно.

Заличавайки паметниците, се цели заличаване на паметта и се реабилитира нацизмът и хитлеризмът. А който не знае и помни ужасите от историята, е обречен да ги повтори. Първите белези на неофашизма е заличаване на паметници, спиране на вестници и телевизионни програми с различна от официалната пропаганда теза. За това нека си припомним думите на чешкия поет Юлиус Фучек в сборника "С примка на шията“ – хора, бдете!

Сондажите сред пловдивчани показват, че над 70% от гражданите подкрепят запазването на "Альоша“. Той е един от символите на Пловдив. Не случайно това е единствения паметник, за който е написана и песен. Не случайно всички абитуриенти имаме снимки по изгрев пред паметника, а и не малко новобрачни двойки.

Някой предлагат местен референдум. ГС на БСП-Пловдив излезе с Декларация за запазване на паметниците такива каквито са, защото ние уважаваме паметта на падналите в борбата срещу чумата на 20 век - фашизма. Групата ни в Общинския съвет ще се противопостави на всякакви опити за разрушаване, демонтаж, преместване, префасониране и други опити за поругаване на паметниците. Такава ще бъде позицията ни и при евентуален референдум.

Пловдив е многовековен град и в своята хилядолетна история се е научил да помни и пази паметниците символизиращи различните исторически периоди с техните възходи и падения. Паметниците са техните репери, които трябва да останат такива каквито са ги създали предишните поколения във времето в което са живели. Ние , техните потомци трябва да помним това което ни е завещано и да го пазим от лоши очи и лоши ръце,

Сега ние сме на ред да създаваме, а не да рушим".

Арх. Костадин Палазов