"Безспорно крайно неприятно е това, което става в Иран. Неприятно е дори меко казано, като определение за една война. Кой крив и кой прав, няма особено значение. Обикновено в един конфликт, междуличностен или междудържавен, често вината е съвместна. Войната била продължение на политиката с други средства, пише Кисинджър. Аз пък скромно бих добавил, че войната е ярък пример за изчерпване на интелекта. Няма добра война, няма и да има.

А древна Персия, не знам доколко се знае, е може би най-близкият ни народ на планетата. В крайна сметка предците ни оттам са пристигнали на Балканите, при великото преселение на народите. И това си е един доказан научен факт, който нашата историческа наука, очевидно по политически причини, вече повече от 100 години признава, но някак си с половин уста, колкото да не е без хич.

А нещата са пределно ясно. Повече от 6 000 еднакви думи имаме с персийците, днешните иранци. Като се има предвид, че човек в ежедневното си общуване използва не повече от 8-9 000, означава, че всеки българин може да посети днешен Иран без преводач и да се оправи спокойно там.

Имаше периоди, когато България поддържаше отлични междудържавни отношения с Иран, преди ислямистите да вземат властта там. Държавният глава по онова време Мохамед Реза Пахлави, дори направи официално посещение в България и в частност в Пловдив. Разбира се, визитата след немного време беше върната от България. Но тогава Иран беше едва светска държава, където не пребиваха жени с камъни, затова че не носят хиджаб. Както и имаха право да се разведат, и т.н, да не правя дисекция на режима на аятоласите.

Но ми е криво, много криво, какво става сега там. Та ние с тях имаме общ генетичен код, както със славяните и траките. Дано всичко приключи бързо и Иран отново стане люлка на световната цивилизация , както в древността".

Из Фейсбука на пловдивския адвокат Тодор Кръстев.