Само дни след съставянето си новото правителство изпрати първия си ясен сигнал за посоката в здравеопазването и за мнозина наблюдатели този сигнал е тревожен. Вместо обещаната промяна в най-болния сектор, изборът на ключови фигури и мълчанието по чувствителни случаи създават впечатление, че здравната система остава под контрола на същите интереси, които я управляваха през последното десетилетие. А отговорността за този избор води директно към премиера Румен Радев, показва анализ на Plovdiv24.bg.

Кадровият сигнал

Първият тест за всяко правителство в здравеопазването са не декларациите, а назначенията. И тук още в началото изпъкна спорна фигура начело на здравната комисия - Костадин Ангелов, политик, който критиците свързват с "болничното лоби" и с модела на финансиране, заради който, по думите на опозицията и на граждански организации, Здравната каса години наред се източва.

Дали тези обвинения ще издържат проверка е въпрос, на който трябва да отговорят компетентните органи, а не политическият коментар. Но самият факт, че в основата на здравната политика отново застава лице с такъв публичен шлейф, поставя под въпрос заявката за реформа. Не защото присъдата е произнесена, а защото доверието в сектора се гради именно от сигнали, а изпратеният сигнал е "приемственост", не "пречупване".

Случаят "Афенлиев" и удобното мълчание

Още по-показателно е отношението към случая с бившия заместник-здравен министър Владимир Афенлиев. Plovdiv24.bg вече разкри, че той се сочи като лицето с висша публична длъжност в международно разследване за трансграничен канал за скъпоструващи лекарства, водено от властите на Гърция, Германия и България. Изпратените до Министерството на здравеопазването и до Прокуратурата запитвания дали именно Афенлиев е разследваното лице остават без отговор повече от месец.

Тук е и сърцевината на проблема. Новото управление имаше възможност да направи точно обратното на предшествениците си, да поиска яснота, да настои за бързо произнасяне, да покаже, че няма да покрива никого. Вместо това темата сякаш не съществува. А мълчанието по случай от такъв мащаб не е неутрална позиция, то е позиция. 

Жертвеният агнец

На фона на това мълчание изпъква контрастът с начина, по който властта борави с други фигури, където е удобно да се демонстрира "действие", се намира лице, върху което да се концентрира вниманието, докато по-тежките сигнали остават встрани. Тази избирателност е най-разобличаващият детайл, тя показва, че се търси не справедливост, а управление на образа.

Защо отговорността е на Радев

Премиерът спечели мандата си до голяма степен с обещание за различна политика, по-чиста, по-прагматична, скъсала с обвързаностите на стария модел. Именно затова всеки от тези ранни сигнали тежи двойно. Когато човек, дошъл на власт с обещание за промяна, в първите си дни възпроизвежда най-разпознаваемите практики на стария модел, спорни кадри на ключови постове и мълчание по неудобните случаи, разочарованието е по-голямо от това към всеки предшественик.

Рискът за Радев не е абстрактен. Ако тази линия се запази, премиерът няма да бъде запомнен като носител на положителната промяна в здравеопазването, а напротив, като поредната власт, под чието крило здравната олигархия се окопава наново. А това е цена, която се плаща не само политически, а от всеки пациент в системата.