ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
COVID-19 в Пловдив и областтаCOVID-19 в България COVID-19 по Света
Заразени: Починали: Излекувани: Заразени: Починали: Излекувани: Заразени: Починали: Излекувани:
76463 4052 (5.3%) 64814 870 751 32 604 (3.7%) 642 518 346 856 432 5 603 160 (1.6%) 276 585 343
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Тафров: Имаше спекулации за нова Балканска война, при която България ще опита да вземе Македония със сила
Автор: Екип Plovdiv24.bg 10:09 / 14.01.2022Коментари (0)1332
©
На 15 януари 1992 г. България първа в света призна независимостта на днешна

Република Северна Македония. Тогава първи заместник-министър на външните

работи бе Стефан Тафров. В интервю за БТА той разказа как държавните

институции в България стигат до това решение.

Следва цялото интервю:

- Г-н Тафров, 30 години по късно изглежда съвсем нормално и естествено на 15.01.1992 г., България първа и безусловно да признае независима Република Македония. Ако поставим обаче ситуацията в контекста на тогавашните събития, започват да се задават въпроси за това двудневно, а може би и по-дълго заседание на МС, на което е обсъждано това дали България първа да направи тази стъпка и по кой начин. Да започнем от там.

- Нека първо да очертаем международните параметри на ситуацията, а те бяха, че четири югославски републики - Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония бяха провели референдуми, в които привържениците на независимостта бяха постигнали победа. И пред европейската общност, тогава още нямаше ЕС, беше поставен въпросът за признаването на тези четири републики, тъй като разпадането на Югославия изглеждаше неизбежно, макар че до последно от европейска страна имаше опити да се запази Югославия от едно време. Но тези референдуми показаха, че това е невъзможно. И в страни като Германия и Австрия, общественото мнение много силно се застъпваше в полза на Словения и Хърватия, страни с които австрийците и германците имаха исторически връзки, икономически и т.н. И в този смисъл Македония и Босна попаднаха в една сива зона. В Белград имаше един агресивен, силно националистически режим на Слободан Милошевич, който както знаем, започна войната в бивша Югославия, нападна първо Словения, после Хърватия, но не се знаеше какво ще направи този режим в южна посока - в посока Македония, където югославската армия, контролирана от сръбското правителство и Милошевич, продължаваше да присъства.

България в този момент току-що излизаше от един много тежък период, след Лукановата зима, след победата на СДС и създаване на правителството на Филип Димитров. Имаше и президентски избори, практически признаването на Македония се случи между двата тура на президентските избори, на които кандидатът на СДС беше Желю Желев.

Това допълнително усложняваше ситуацията. Вътре в СДС имаше разделения. Вече ясно се очертаваха крила. Имаше едно крило, което се противопоставяше на Филип Димитров, то беше подкрепяно от Ахмед Доган ( подкрепата на ДПС беше абсолютно задължителна за оставането на власт на правителството на Филип Димитров и Ахмед Доган работеше тогава с фигури като тогавашния външен министър Стоян Ганев, икономистът Венцислав Димитров, Георги Марков, те бяха трима много близки приятели и много се противопоставяха на Филип Димитров - това беше контекста.)

Аз тогава бях първи заместник-министър на външните работи, по молба именно на Филип Димитров и на Желю Желев (аз съм бивш негов съветник по международните въпроси), които бяха притеснени от факта, че тогавашният външен министър - Стоян Ганев, нямаше външнополитически опит, включително слабо знаеше английски и се притесняваха какво може да се случи, ако съвършено неопитен човек застане начело на министерството, както се случи, заради тези вътрешнокоалиционни равновесия. Така че това беше моята роля. А Стоян Ганев в началото на мандата си непрекъснато пътуваше и в момента на признаването на Македония от доста време го нямаше в България и фактически аз, като номер две в министерството, изпълнявах функциите на външен министър и на мен се падна тази отговорност, да изработя позицията на МВнР по този въпрос.

- И какво се случи? Дълго заседание на МС-два или три дни...

- Първо трябва да Ви кажа, че с Филип Димитров и Желю Желев помежду си изяснихме, че България трябва да помогне на Македония да излезе от тази сива зона. Да дадем ясен знак на Милошевич, че не може да напада Македония, не може да се опитва да предприема някаква военна авантюра, да пролива кръв и също така, да изпратим послание към самите граждани на Македония, че България не е враг. Защото тези събития идват след десетилетия на много последователна, силна, безогледна антибългарска пропаганда и по време на кралска Югославия и след това, по време на Титова Югославия. Поколения в Република Македония бяха израснали с убеждението, че България е враг. България трябваше да даде силен сигнал, на нашите братя в Република Македония, че ние не сме врагове, а именно братя.

- В същото време да подаде сигнал към европейските държави (EС не съществува), в същото време да се предпази от опасностите, които може би преувеличени, но все пак съществуват ....

- Именно. Това, което не доразвих, очертавайки международните параметри на ситуацията е, фактът, че по онова време (югославските войни започваха тогава) имаше спекулации в целия свят, особено в Запада, че това е начало на нова Балканска война, тъй като исторически Балканите са барутният погреб на Европа.

Освен това в Гърция имаше много силна кампания срещу името на Македония, имаше многохилядни митинги, в които гърците протестираха срещу това име, а Гърция беше много важен партньор на България, това беше единствената страна членка и на европейската общност и на НАТО, така че това допълнително усложняваше ситуацията за България.

Но имаше спекулации, че ще започне нова Балканска война и, видите ли, България ще се опита да вземе Македония със сила, да я окупира едва ли не и в някаква степен ще се превърне в част от проблема. Защото Гърция се беше превърнала в част от проблема, макар и не с военни средства. Тя спираше независимостта на Македония, беше против признаването й от европейската общност.

Тя активно работеше против. И това беше предизвикателството за нас - една страна в много тежко икономическо състояние, току що излизаща от комунизма. България беше бедна, беше физически изолирана от останалата част от Европа, освен това София е на 50 км. от сръбската граница. Ние не знаехме какво ще предприеме Милошевич дори спрямо България. Не бяхме членове на каквото и да било, бяхме така да се каже, сами за себе си. Имахме симпатиите на Запада, защото имахме демократична революция и победа на СДС на парламентарните избори, президентът Желев беше добре приеман на Запад, но това бяха единствените ни козове. И трябваше да дадем доказателства, че ние имаме проевропейска ориентация, не искаме нова Балканска война, искаме да открием европейската перспектива пред всички балкански страни, включително и пред себе си.

- Проевропейска ориентация, с признаването на независима Република Македония, когато европейските държави всъщност мълчаха...

- Ситуацията беше следната: Германия и Австрия настояваха и техен приоритет беше признаването на Словения и Хърватия. В останалите страни дълго време имаше опити да се запази бивша Югославия като такава. В един момент те разбраха, че това не е възможно, но все пак бяха скептични по отношение на бързото признаване на бившите югославски републики и затова решиха да възложат на една комисия, т.нар. арбитражна комисия, председателствана от тогавашния председател на френския конституционен съд Робер Бадентер ( една много голяма фигура, като министър в правителството на Митеран той прокарва отмяната на смъртното наказание във Франция). Бадентер идваше често в България, добре се познаваше с Желю Желев, аз като съветник на д-р Желев също добре се познавах с него, така че за нас беше щастие, че Бадентер беше председател на тази комисия и тръпнехме какво ще реши тя.

Тази комисия реши, и това беше решаващият момент в признаването, тя препоръча на държавите членки на Европейската общност да признаят две републики. И това не бяха Словения и Хърватия, а Словения и Македония. Това беше най-сериозната подкрепа за желанието на България да протегне ръка към Македония, да избегне разпространяването на войната в южна посока, към Македония и по този начин да предпази и България от една тежка ситуация (войната би дошла буквално до вратата ни).

Освен това, съдбата на нашите братя в Република Македония ни вълнуваше, ние не искахме те да страдат. Така че, фактът че Бадентер имаше връзка с България помогна. Той идваше да помага за изработването на новата Конституция и си спомням, че доста преди тези събития, през есента на 1991 г. бях заедно с него на една конференция в парижката Сорбона за Балканите. Тогава това беше в центъра на световния интерес.

А след това пътувахме заедно за друга важна конференция. Докато чакахме самолета, той ме попита за Македония и аз му изнесох един съкратен курс, исторически съвсем обективен, по македонския въпрос. Непознаването на темата беше една от причините за тази несигурност от страна на нашите западни партньори. Те се объркваха в тази сложна балканска проблематика и, представете си, сложният македонски въпрос им падаше "от небето" и трябваше да научат много неща за много кратно време. Така че, смея да мисля, че донякъде му помогнах да се ориентира в тази сложна обстановка. Не си приписвам, разбира се никакви заслуги, но това е един интересен детайл.

- Как се случи тази дата-15 януари?

- Моментът, в който трябваше да се вземе решението от страна на България беше 15 януари 1992 г., защото тогава, по време на португалското председателство, външните министри на Европейската общност трябваше да вземат решение кои бивши югославски републики да признаят. Очакването беше, че ще бъдат признати Словения и Хърватска, но не и Македония и Босна и Херцеговина, заради гръцкото вето.

- Комисията Бадентер обаче казва ДА за Македония. И как България се оказа първата държава, която признава независимата Република Македония? Това решение беше обявено буквално във вечерните часове на заседанието на НС.

- По време на заседанието на МС, пак да кажа, Стоян Ганев го нямаше. Той беше в Германия, по някакъв недипломатически повод, ако не се лъжа на някакъв панаир. Но това Гърция изтълкува като опит България да убеди Германия да се признае и Македония. И това предизвика остра позиция на Гърция спрямо Германия.

Те буквално заплашиха, че ако Германия признае Македония ще наложат вето върху признаването на Словения и Хърватия. Така че това присъствие на Стоян Ганев там беше контрапродуктивно за нашите интереси, а той изпрати една грама от Бон, в която казва, че се е срещнал с германския външен министър и Ханс Дитрих Геншер апелирал ние да не признаваме Македония, защото се опасявал от това Гърция да не наложи вето върху Словения и Хърватия, което би било много тежко от гледна точка на германското обществено мнение спрямо правителството. И си спомням, как когато представих грамата, по време на тези продължили три дни разисквания в МС, тогавашният финансов министър Иван Костов каза: Това е мнението на германския външен министър. А какво е мнението на българския външен министър? А аз казах: Позицията на българското външно министерство е, че трябва да признаем Македония.

По-късно Стоян Ганев ме обвини, че не съм прочел неговата грама. Нищо подобно, аз запознах МС с тази грама най-надлежно.

Другият интересен епизод, беше една шифрограма, изпратена от нашия посланик в Белград тогава - Марко Марков, човек посветил живота си на македонската проблематика, в която имаше един емоционален призив - да признаем Македония, че историята никога няма да ни прости, ако не го направим. Буквално пишеше "вие сте нови държавници, на вашите плещи пада тази отговорност, историята няма да ви прости, ако я пропуснете".

Не ставаше въпрос дали изобщо да признаем Македония, за това имаше консенсус, ставаше въпрос да я признаем първи.

И тук е моментът да подчертая: Историческата заслуга, за това, че България първа в света призна Македония е на тогавашния министър-председател Филип Димитров. Тъй като по Конституция правителството има право да признава нови държави, то нямаше нужда от парламент, от президент. Да, президентът Желев оказа политическа подкрепа на това решение на правителството. По време на тези почти тридневни заседания на правителството се състоя един Съвет за национална сигурност в президентството, на който тогавашният вицепрезидент Атанас Семерджиев се противопостави на ранното признаване на Македония. И това беше проблем. Той все пак беше представител на опозицията. Но президентът Желев записа едно обръщение към нацията, което беше излъчено.

Неприсъствието на Стоян Ганев на това заседанието на правителството също беше проблем, защото имаше опасения, че това ще предизвика силен сблъсък между противниците и привържениците на бързото признаване на Македония. И това беше голямата заслуга на Филип Димитров, че той успя да постигне това, МС да му даде правомощието той да избере момента за признаването.

И в момента, в който министрите се разотидоха, той каза на тогавашната говорителка на правителството Надежда Михайлова (Нейнски): Наде, отиди в телевизията (тогава телевизията беше една) да съобщиш, че признаваме Македония, а аз отивам в Парламента със Стефан (Тафров) за да го съобщя. Това е един от най-прекрасните моменти в живота ми! Когато министър-председателят влезе в Парламента, той наскоро припомни, че имаше гласове, включително от СДС "Ти къде си тръгнал? Изчакай Стоян Ганев", но той взе думата и каза, че Република България признава републиките Словения, натъртено каза - Македония, Хърватска и Босна и Херцеговина. СДС станаха на крака и започнаха да викат "Браво!". БСП не знаеха как да реагират, но си спомням добре, как депутатът от БСП Филип Боков излезе и доста уместно попита: Къде ви е външният министър, г-н министър-председател? Защо го няма тук?

Това е много силна емоционална памет за мен и за всички ни. Когато излязохме по коридорите, някои от СДС бяха загрижени от това, че Стоян Ганев не е бил там, но като цяло беше еуфория.

- Как в Македония приеха това? Имахте ли обратна връзка? Ще Ви разкажа моя лична емоция от първите дни, след като България призна независимостта на Република Македония - бях там и това е бил единственият случай, в който непознати хора ме прегръщаха по улиците, заради това, че съм българка.

- Тогава нямаше интернет, но до колкото разбрах официалните ме
©
Стефан Тафров
дии се бяха опитали да смачкат новината. Била е някъде пета новина. Ние като цяло останахме малко разочаровани от реакцията на официално Скопие, които се почувстваха неудобно от това, че именно България ги защитава в този момент. Но аз помня един разказ на покойната Доста Димовска. Тя дойде тогава като поетеса, заедно с Любчо Георгиевски, по покана на покойната Блага Димитрова. Тя ми е разказвала как гледала с майка си или с леля си, вече съм забравил, новините и когато чуват, че България признава Република Македония майка й казала: Досте, Досте, виде ли? Майка България....

- И последваха едни години, в които втора стъпка почти не беше направена. Някак отношенията ни леко полеко дръпваха назад, за да стигнем до днес, когато отношенията ни са близо до точката на замръзване.

- Да, за съжаление. За да завърша този разказ - същата вечер Стоян Ганев се върна от чужбина, вдигна ми скандал в кабинета на министър-председателя и ми поиска оставката. Филип Димитров отказа, Желю Желев ме защити, но аз прецених, че не мога да предизвиквам криза в мнозинството. Ситуацията, в която се намираше България, беше много сложна и СДС току-що беше дошъл на власт и напуснах поста си на зам. -министър, станах посланик в Италия, така че не участвах в тези процеси. И, за съжаление да, Вие сте права, България пропусна много шансове. Но, разбира се имаше и много светли моменти в българо-македонските отношения.

Когато Гърция наложи блокада на Македония именно България се превърна в страната, която не позволи блокадата да бъде пълна - вместо Солун, най-близкото пристанище за Македония стана Бургас. По време на косовската криза у нас министър-председател беше Иван Костов, там - Любчо Георгиевски, отношенията бяха много близки и България по всякакъв начин помагаше на Македония. Това са много сериозни моменти в нашите отношения, които показваха, че България милее за своите съседи, милее за своите братя. Като дипломат, мога да Ви кажа, че във всички международни форуми България последователно е оказвала дипломатическа подкрепа на новата държава. Аз бях два пъти посланик в ООН, вкл. и в Съвета за сигурност на ООН и винаги, по всякакъв начин и във всичко сме подкрепяли Македония. Но най-големият пропуск е, че икономически, инфраструктурно България не направи нищо.

- Което Гърция направи, въпреки, че блокира Македония заради името й, и наложи използването на Бивша югославска република Македония (БЮРМ).

- Да, което Гърция направи. В областта на културата - едва напоследък може да се гледа българска телевизия в Македония, дълго време нямаше достъп до български вестнициЕ това е нещо, което не направихме както трябва.

Понеже говорим на 30-та годишнина от признаването, един детайл, който ми се вижда важен. Защо България освен Македония, Словения и Хърватия призна и Босна и Херцеговина? Важно е да се знае, защото нашата позиция е принципна - когато една страна е решила да бъде независима, това е нейно право, според хартата на ООН. Но другата причина е, че това насърчи Турция също да признае Македония.

Фактически това беше подготвено. Ние имахме увереността, че когато България признае Македония няма да останем сами дълго време на Балканите, а Турция в един момент ще признае и четирите републики. Тази координация стана по време на едни мои срещи с турския посланик в България Йълчан Орал, той дойде при мен да поиска България да признае и Босна и Херцеговина. Казах му, че ние нямаме принципни възражения, щом те са решили да са независими, но го попитах какво Турция ще направи за Македония, ще я признае ли? Отговорът му беше: Защо не. Тогавашният турски премиер Демирел имаше посещение в Белград и среща с Милошевич, и нямаше как признаването да стане преди това посещение. Но 20 дни по-късно те признаха и четирите републики.

И това, което е символно за другите страни от европейската общност извън Гърция - Филип Димитров често го разказва е, че тогавашният британски посланик Ричард Томас- блестящ дипломат, беше казал на Филип Димитров: Ако признаете Македония ние, разбира се, няма да можем да ви подкрепим. Но ако не я признаете - няма да ви разберем.

Така че, фактически за нас беше важно да не останем изолирани. По неформални канали имахме все пак и увереността, че това няма да навреди на дългосрочните интереси на България. И така се оказа - това помогна на България да стане част от решенията на Балканите, а не от проблемите, а това ни помогна днес да сме членове на НАТО и ЕС.

- Какво е важно да се направи сега, за да излезем от тази точка на замръзване на двустранните ни отношения? Две нови правителства в двете държави, но ситуация, в която всеки е поставил червени линии. А като общуване - изключително изострена реч не само в социалните мрежи.

- Това ме тревожи и мен. Има една омраза, която се възцарява. Тя в Македония отдавна се генерира съвсем съзнателно точно от тези кръгове, които са свързани с миналото, които искат да изградят своята държава върху антибългарска основа. Стратегически интерес на България е тази държава да не бъде изградена и да не се развива на антибългарска основа, на основата на омразата към България и всичко българско.

И другият ни стратегически интерес е, да не забравяме за онези граждани на Република Северна Македония, които имат българско самосъзнание. Те са ни особено скъпи. Те, въпреки всички превратности на историята, са запазили своето българско чувство и ние нямаме право да ги изоставяме. Така че в тази ситуация, от македонска страна трябва да получим ясни доказателства, че те са готови да извървят своята част от пътя и да ни уверят, че тяхната държавност няма да бъде изградена върху антибългарска основа и няма да потъпква правата на македонските граждани с българско самосъзнание.

Тези техни аргументи, които чувам напоследък, че няма искове и жалби против властите за преследвания, заради българско етническо самосъзнание... това е смешно. Естествено е, че когато имаш един цялостен климат на потискане на пробългарските чувства, много скъпо е за един гражданин да отправи такива искания и жалби към Комисията по дискриминация или други органи, пък били те и международни. Така че липсата на искания и жалби не може да бъде критерий има ли такива хора. Такива хора има и те трябва да бъдат зачитани, уважавани и в крайна сметка ЕС е една общност, в която зачитането на човешките права е основен принцип.

Фундаментален принцип. От друга страна започвам да се притеснявам, че и в България започват да се пораждат едни негативни чувства, забравяйки, че от другата страна на границата са наши братя и ние им желаем доброто. Ако попитате всеки българин става ясно, че ние им желаем доброто и всеки вижда, че влизането на Република Северна Македония в ЕС ще помогне и на България. На нашите граници ще има една по-стабилна и просперираща страна, а от друга страна това би осуетило плановете на сили извън ЕС, които не искат това да се случи, да извлекат ползи от сегашното състояние на остро противопоставяне между България и Република Северна Македония.

- Изходът какъв е?

- Изходът е мъдрост!


Още по темата: общо новини по темата: 397
21.01.2022 »
21.01.2022 »
20.01.2022 »
20.01.2022 »
19.01.2022 »
19.01.2022 »
предишна страница [ 1/67 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!


Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Януари 2022 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Тенис турнир "Аустрелиън Оупън"
Грипна епидемия обхвана страната
Русия поиска силите на НАТО да напуснат България
ТВ и шоу сезон 2021/2022 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой са най-големитият проблем в България в момента?
Скъпият ток
Скъпите цени на хранителните стоки и инфлацията
Високите цени на горивата
Управлението/мерките на Ковид-19 кризата
Отстраняването на Гешев
Македонският въпрос
Наследството на ГЕРБ
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2004 - 2019 Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: