IT предприемачът Доброслав Димитров разказа лична история в социалните мрежи, базирана на неговия опит като шофьор за доставка на пица в САЩ в периода 1995–1999 г. Исторяита му се фокусира върху реалните условия на труда, социалното отношение към работещите и напрежението в една на пръв поглед обикновена, но изключително натоварваща професия.

В разказа си Димитров описва как в продължение на три години и половина е работил като pizza delivery шофьор, комбинирайки работа и учене. Работната седмица варирала между около 30 часа в учебно време и до 60 часа през ваканции.

Заплащането било базово ниско - около 5.25 долара на час, като реалният доход се допълвал от бакшиши и компенсации за километри. Именно бакшишите правели работата "жизнеспособна“.

Той подчертава, че доставките били силно зависими от скоростта - поръчките трябвало да се доставят в рамките на около 39 минути, като в това време влизало и самото приготвяне на храната.

Тогава не е имало GPS, а ориентацията ставала с предварително разглеждане на карти. "Ако спреш да гледаш картата в колата, със сигурност ще закъснееш“, обобщава той напрежението на работата.

Описанието на ежедневието включва постоянна борба с времето и логистиката. Опитните шофьори успявали да поемат по няколко поръчки едновременно, но това увеличавало риска от закъснения.

Работата обаче не била само физически и времеви натиск. Имало и реален личен риск - шофьорите носели ограничено количество пари, а част от доходите се оставяли в магазина, за да се минимизира опасността от обири.

Димитров подчертава и психологическия стрес. Постоянна концентрация в трафика, адреси без ясна номерация, напрежение от клиенти и възможни конфликти.

Той отбелязва и крайни ситуации, които, макар и редки, оставят дълготраен отпечатък: "някъде може да попаднеш на безумец, който да ти опре пистолет в главата за 20 долара“.

Интересен момент в разказа е отношението на полицията. Авторът описва, че при спиране за нарушение, ако служителят разбере, че човекът е на работа с доставки, често проявява разбиране и го пуска с предупреждение.

Това се представя като част от по-широка култура на прагматичен подход към работещите хора.

Един от основните изводи в историята е свързан с уважението към труда. Авторът обобщава, че в САЩ е съществувало силно изразено уважение към всякакъв вид работа, независимо дали става дума за нискоквалифициран труд или високи професии.

В богатите квартали често клиентите давали по-високи бакшиши дори при закъснение, защото разбирали естеството на работата. Някои дори споделяли личен опит от същата професия.

Цитат, който обобщава тази идея:

"Там има огромно уважение към работещия човек. Точка.“

Поглед към България и реалността на доставките

В края на разказа се прави паралел със съвременната ситуация в големи градове като София. Авторът изразява съчувствие към хората, които работят като delivery шофьори в тежки градски условия – трафик, липса на добра адресна система и напрежение във времето.

Той подчертава, че поведението им – спиране на аварийни, резки маневри или бързо ориентиране – често е резултат не на нехайство, а на системен натиск.

Финално послание

Основната идея на разказа е проста, но силна: работата на delivery шофьорите е изключително стресова, рискова и подценявана.

Заключението е призив към по-голяма емпатия:

"Нека уважаваме работещия човек малко повече.“

Контекст

Причината за поста на Димитров е печално известната случка между депутата Ивайло Мирчев и куриер на храна. Припомняме, че между тях възникна спор заради неправилно паркиран автомобил.  Сигналът е подаден в полицията в четвъртък, когато Мирчев се е прибирал към дома си и е забелязал кола, която е затруднявала движението. По данни от разследването напрежението е ескалирало, като куриерът е посегнал на депутата, а при опит на Мирчев да спре ситуацията до пристигането на полицията той почти е бил качен върху капака на автомобила.

В своя публикация в социалните мрежи Ивайло Мирчев заяви, че не иска задържане на доставчика и отрича да е бил бит.