Докато България заложи на доброволни намаления с "Кошница с грижа", съседите ни на Балканите отдавна играят с по-твърди карти, законови тавани на цените, ограничени надценки и стотици регулирани продукта. Сравнението между моделите се превръща в централен въпрос на ценовия дебат у нас, може ли убеждаването да постигне това, което другаде се налага със закон? И има ли цена, която твърдата ръка плаща, защото опитът на региона показва, че има, показа проучване на Plovdiv24.bg.

Българският модел: Подпис вместо санкция

Стартиралата тази седмица национална инициатива "Кошница с грижа" стъпва изцяло на доброволен ангажимент. Осем големи търговски вериги се съгласиха да свалят цените на стоки от малката потребителска кошница с минимум 15% за поне шест месеца, с акцент върху българското производство и специално обозначение на рафта. Никаква санкция не грози верига, която не участва, никакъв закон не фиксира цена или надценка. Властта повтори многократно ключовата дума, "доброволно", а контролът се ограничава до наблюдение за нелоялни практики по веригата на доставки.

Република Сръбска: Надценка по тарифа

В другия край на спектъра е Република Сръбска, ентитетът в Босна и Херцеговина, където в края на миналата година властите просто фиксираха търговския марж. За 13 продукта от малката потребителска кошница, сред които хляб, сол, олио, брашно, захар, бебешки продукти и домакински препарати, максималната надценка е определена на 6% при продажба на едро и 8% на дребно. Не препоръка, а норма, търговецът няма правна възможност да сложи отгоре повече, независимо от пазарната конюнктура.

Хърватия: Тавани на цените за 100 продукта

Най-мащабният твърд модел в региона остава хърватският. Загреб въведе задължителни ценови тавани още през 2023 г., в годината на влизането си в еврозоната, върху основни храни като олио, мляко, брашно, захар, пилешко и свинско. Впоследствие списъкът набъбна до 100 продукта, с конкретни максимални цени за всеки артикул: кисело мляко за 40 цента, килограм ориз за 2,29 евро, пет килограма картофи за 3,99 евро. Магазините над 400 квадратни метра са длъжни да поддържат отделни зони за регулираните стоки, а премиерът Андрей Пленкович обясни мярката директно: "Искаме да помогнем на най-уязвимите и да противодействаме на инфлационния натиск."

Гърция: 20% таван на надценката и 2000 поевтинели стоки

Южната ни съседка избра междинен път, не фиксирани цени, а ограничение на печалбата по веригата: максимални 20% надценка от производителя до магазина за стоките от първа необходимост, въведено също през 2023 г. Паралелно в големите гръцки вериги течаха кампании с по 2000 стоки с намаления между 5 и 25%. Любопитно е, че гръцкият модел вече има и българска следа: законопроект по негов образец беше внесен в Народното събрание, а КНСБ официално призова за таван на надценките от 20% върху храните от малката кошница, посочвайки именно Хърватия, Румъния и Унгария като прецеденти.

Тъмната страна на твърдата ръка

Преди изводът да изглежда самоочевиден, балканският опит дава и предупреждение. Анализ на ефекта от хърватските мерки показва, че твърдите тавани проработиха само частично, част от домакинствата бяха предпазени от ценови скокове, но общата инфлация не се промени, а много фирми намериха начини да заобиколят ограниченията. Още по-показателен е страничният ефект при производителите, за да издържат на фиксираните цени, някои започнали да влагат по-евтини суровини и заместители в храните. Регулираната цена, оказва се, понякога се плаща с качеството в опаковката.

Точно този риск е и силният аргумент на българския "мек" подход. Слабостта му обаче се видя също светкавично: само дни след старта на "Кошница с грижа" браншови организации алармираха, че вериги притискат български производители да свалят доставните си цени с точно 15%, тоест доброволният ангажимент на търговеца тихо се превръща в принудителен за доставчика.

Така балканската ценова карта очертава истинската дилема: твърдият модел гарантира цената на рафта, но изкушава към по-евтино съдържание; мекият пази пазара, но оставя тежестта да се търкаля надолу по веригата към най-слабия. Коя цена е по-висока, ще покажат следващите шест месеца и в София, и в Загреб.