Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Какво се случи с бюджетът на Румъния и защо икономистите правят паралел с България? | ||||||
| ||||||
На първо място – какво се случи с бюджета в Румъния? В средата на миналото десетилетие правителството преразпределя 35-36% от БВП, но след 2020 г. този дял надхвърля 40%, до цели 44% за 2024 г. Факторите са многообразни – от бързо ръст на заплатите в публичния сектор и пенсиите през данъчни отстъпки до схема за компенсиране на високите цени на ток (които вероятно звучат много познато на българския читател). Тази щедрост обаче не е съчетана с повишена възможност държавата да събира приходи. Бюджетният дефицит започва да се разширява още в предкризисните години, като през 2019 г. надхвърля 4% от брутния вътрешен продукт. Не е изненада че в кризата заради пандемията той достига 9% през 2020 г. В номинално изражение "дупката“ в бюджета нараства от 837 млн. евро през 2015 г. до над 33 млрд. евро през 2024 г. Очаквано, дефицитът се финансира за сметка на нов публичен дълг – от под 60 млрд. евро в средата на миналото десетилетие до над 193 млрд. през 2024 г. и прогноза за над 220 през настоящата. Докато дефицитът отдавна не се вписва в европейското фискално правило от под 3% от БВП, то най-вероятно догодина и дългът ще надхвърли прага от 60%. Рязкото влошаване на фискалните показатели принуждава румънското правителство да въведе редица мерки за балансиране на бюджета, да подобрят събираемостта и да ограничат разходите: – Промени в режима на данъчно облагане на микропредприятията, които целят да разширят данъчната основа, въведени още през 2022 г.; – Минимален данък върху оборота на големи фирми, промени в режимите на малки предприятия и допълнителна дигитализация на счетоводството, с цел намаляване на сивата икономика и повишаване на събираемостта; – Повишения на акцизи през 2023 и през 2025 г; – Две последователни повишения на данък дивидент – първо до 10% в края на 2024 г., след това – до 16%, заложено от началото на 2026 г.; – Въвеждане на 1% данък върху строителството; – Премахване на данъчни преференции върху определени сектори – ИТ, строителство, производство на храни; – Удвояване на данъка върху оборота на банките – от 2 до 4%; – Увеличение на данъка добавена стойност – от 19 на 21%, както и фиксиране на намалените ставки на 11%; – Замразяване на заплатите, бонусите, компенсациите в публичния сектор на равнищата от декември 2024 г.; – Забавяне на индексацията на специалните пенсии (на магистрати, военни и т.н.) с ръст до темпа наинфлацията; – Редица ограничения за покупки на стоки и услуги в публичната сфера, въведени още през 2023 г.; – Замразяване на назначенията в публичната сфера и забрана на запълването на празен щат за периода 204-2026 г.; – Забрана за увеличението на разходите за персонал в публичните предприятия, както и забрана за наемане в държавните фирми на загуба; – Намаляване на заплатите и свиване на щата на регулаторите. Списъкът е дълъг, а описаните тук мерки не изчерпват действията на румънското правителство от последните 2-3 години. Насоката обаче е повече от ясна – затягане на контрола, разширяване на данъчната основа, повишение на редица данъчни ставки, които засягат цялото потребление и бизнес, свиване на публичната заетост и замразяване на разходи. Всичко това се случва под зоркия поглед на МВФ; на този етап не му се е налагало да дава заем, а само да съветва управляващите, но бъдещето зависи от успеха на мерките. Междувременно, периодът на бърз икономически растеж е отдавна в миналото – през 2023 г. ръстът на БВП се забавя до 2,3%, а през 2024 г. – до 0,9%; прогнозата на ЕК за 2025 г. е за растеж от едва 1,4%. С необходимата уговорка, че всяка държава (и бюджетът ѝ), са различни, от фискална гледна точка България днес прилича на Румъния през 2018-2019 г. Дефицитът се движи по ръба, а дългът расте, при това в години без значителна криза и външен шок. Погледът към Румъния днес е и към България след 2-3 години, ако разширяването на бюджетните разходи не бъде прекъснато, а преразпределението – свито до под 40% от БВП. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 305 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/51 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Едно от най-малките села в България е с трима жители
09:50 / 14.12.2025
Ана Кнежевич: Цените полудяха и хората проклеха еврото
09:29 / 14.12.2025
"Лидл България" обяви работното време по празниците
16:21 / 14.12.2025
Конфликт заплашва да разруши болница "Селена"
11:27 / 15.12.2025
Тошко Йорданов: Имат ли акъл?
11:10 / 14.12.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
