"Смятам, че инфлацията в България по принцип ще остане доста по-висока отколкото е в ядрото на еврозоната. Трябва да имаме предвид, че ще започнем да използваме доста повече хармонизирания индекс на потребителските цени, който е направен така, че да може данните за отделните страни членки да са се поставят една спрямо друга, а не да отчитат регионалните различия, както е примерно нашият индекс на потребителските цени.

Скоро бяха публикувани данни, според които заплатите в България растат с доста добър темп - малко над 12% ат началото на 2025-а. Някои немалки групи хора обаче са заплашени от това техните доходи да не се облагодетелстват от това добро повишаване, а всъщност да имат падаща реална покупателна способност."

Това коментира пред БНР София Даниел Василев, икономист и пазарен анализатор.

Той припомни, че въвеждането на еврото има възможност да отпуши нова ликвидност за банково кредитиране, тоест да се появят средства, които да са още един фактор за инфлация.

И посъветва хората да спестяват, по възможност, да формират резервен, "авариен" личен фонд (нещо ликвидно, не задължително пари), който да им послужи за буфер, с внимание да мислят за задлъжнялостта си, да се разпростират "според чергата си".

Той уточни, че при домакинствата с по-ниски доходи огромен дял от разходите отиват за стоки от първа необходимост, режийни и плащане за имота.

По думите на Василев смяната на валутата няма да предизвика мигновен ценови шок, но е добре хората да харчат по-въздържано, например най-лесно е да се лишат от "разходи за пороци", да редуцираме его-харчовете, които иначе доставят краткотраен допамин.

"Добре е да премислим разходите и по възможност да спестяваме! Нека влизането в еврозоната ни накара да повишим финансовата си грамотност – пожела анализаторът. – Харесвам мисълта на Уорън Бъфет: "Не спестявай това, което ти остава след харченето, а харчи това, което ти остава след спестяването". Това, според мен, е доста разумен подход и начин на мислене предвид влизането в еврозоната, защото рисковете не изчезват."