Основателят на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев направи исторически и икономически коментар в ефира на БНР, в който постави под съмнение твърденията за "галопираща инфлация“ в България и критикува ефективността на държавните мерки за контрол на цените. Също така според икономиста основният фактор за ръста на цените е увеличението на доходите.

По думите му, концепции като "справедлива цена“ и "прекомерно висока цена“ имат дълга история в европейската мисъл още от средновековни религиозни автори. В български контекст той проследява регулациите от времето на Стамболийски, през следвоенния период и създаването на "Народните магазини“ през 1946 г., до по-късни институции като "Комитета по цените“, който според него функционира като част от данъчната администрация.

Станчев оспори твърденията за съвременна ценова нестабилност, като направи сравнение с хиперинфлацията от 1996–1997 г.

Ако се върнете февруари 1997 година, за 1 месец инфлацията е 240%, което означава, че за 5 дни се удвояват цените. В началото на същата година цените се удвояваха за 2 дни. Това е около 1000% инфлация. Кое е галопиращо в момента? Същата партия, която управляваше 1996–97 г. и направи онова нещо, и същите хора дори - има от тях, които са в правителството на "Прогресивна България" в момента,
коментира Станчев в интервю за Българското национално радио.

Станчев изрази скептицизъм към новите мерки за контрол на цените, като предупреди, че те могат да имат обратен ефект.

Той прогнозира и административни проблеми, включително риск от корупционни практики и претоварване на контролни органи.

Икономистът коментира и влиянието на нарастващите възнаграждения в публичния сектор върху частния бизнес. По думите му това води до изместване на работна сила от малките и средните предприятия.

Той посочи, че за последните години броят на самонаетите и малките търговци е намалял значително - от около 1,2 милиона до около 830 хиляди души.

Според икономиста основният фактор за ръста на цените е увеличението на доходите.

Основната причина за вдигане на цените в България е това, че хората имат повече пари. Ако вземете последните 10 години, заплатите в България растат доста по-бързо, отколкото цените -включително тази година, включително миналата, включително по-миналата, заявява още той.

По думите му част от поскъпването се обяснява именно с нарастването на възнагражденията, като самият ръст на заплатите от своя страна е силно повлиян от увеличенията в държавния сектор.

Станчев твърди, че в определени сегменти на публичната администрация повишенията не винаги отразяват повишена ефективност, а в някои случаи представляват "компенсации“, които не са пряко свързани с реална производителност.

Той посочи и конкретен пример, свързан с възнаграждения в съдебната система, като заяви, че подобни доходи се трансформират в допълнително потребление:

"Ако си прокурор и получаваш, да речем, около 10 000 лева (преди), а сега около 5 000 евро, тези средства неизбежно се вливат в потреблението“, коментира той.

Икономистът допълни, че в по-широк макроикономически план през последното десетилетие ръстът на заплатите в България системно изпреварва инфлацията.

В заключение доц. Станчев изрази мнение, че настоящият икономически и регулаторен подход не е устойчив и не води до положителни резултати за пазара.