Докато българският земеделец се бори за оцеляване, крайният потребител плаща цени, които често надвишават производствените с над 100%. Това стана ясно от дискусията, в която бяха очертани трите големи проблема на пазара: високите разходи, агресивният внос и "несправедливите“ надценки в големите вериги.

Гласът на производителя: "Всичко е в евро, само печалбата ни е в стотинки“

Производителят Стоян Грозданов алармира, че секторът е притиснат до стената. Всички консумативи – от разсада до отоплението на оранжериите – вече се калкулират по европейски цени, което прави българската продукция по-скъпа от гръцката.

Неравностойна битка: В Гърция климатът и държавната подкрепа позволяват по-ниски цени.

Производителите настояват за временно спиране на вноса, докато не се реализира родната продукция. Таван на надценките e като спасение за млечния бранш.

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, разкри шокиращи данни на КЗК – надценките при млечните продукти достигат между 70% и 110%.

Браншът предлага въвеждане на таван на надценката за период от 3 до 6 месеца, за да се "разбие несправедливостта“ по веригата производител-търговец. Зоров подчерта, че скокът в цените на петрола и опаковките (пластмаса и фолио) също дърпа цената нагоре, но не оправдава огромните маржове в магазините.

Икономическият анализ: Риск от дефицит и "скрита“ инфлация

Икономистът Михаил Кръстев изрази коренно различно мнение, като предупреди, че таванът на цените е икономически доказана грешка. Изкуственото ограничаване на надценките може да доведе до дефицит и празни рафтове. Въпреки оплакванията от цените, статистиката отчита ръст на потреблението. Според Кръстев, докато купуваме скъпите стоки, те ще останат такива. Ограничаване на паричното предлагане (спиране на новите дългове) и намаляване на потреблението на най-скъпите продукти, информира bTV.