ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Хампарцумян: Кредитният пазар вече е изконсумиран, банките ще стават по-придирчиви
Автор: Екип Plovdiv24.bg 08:48 / 16.10.2025Коментари (0)19112
©
България трябва да започне процес на постепенна бюджетна консолидация и свиване на дефицитите, тъй като постоянното трупане на дефицитни бюджети не е добра идея. Бюджетен дефицит от 3%, за който се говори през последните години, би могъл да бъде приемлив в лоша година с непредсказуеми икономически и политически условия, но като постоянна цел, това означава да стигнем до затруднение за икономиката в обозримо бъдеще. Това коментира Левон Хампарцумян, заместник-председател на Българския форум на бизнес лидерите, в пред телевизия Bloomberg TV Bulgaria.

"Усилията в проектобюджета за 2026 г. трябва да бъдат насочени към свиване на дефицитите и то не само с прословутите публични инвестиции. По-скоро трябва да започнем да говорим все повече и да се грижим за ефективността на публичните пари“, смята Хампарцумян и добави, че системи като здравеопазването, сигурността, комуналните услуги не са достатъчно ефективни.

"Когато правим търг за боклука с публични пари и разликата в предложените цени нахдхвърля 100%, това означава, че нещо не работи. Публичните пари, които сме събрали под формата на данъци, не се харчат добре.“

Според Хампарцумян държавата има грешни политики, които приложени и изпълнявани достатъчно дълго време, биха довели до затруднения в икономиката. "Да се надяваме, че ще  има план за по-консервативни бюджети, които да ни позволят дори да натрупаме буфери срещу лоши години, които изглежда се задават поради непредсказуемостта около митата на Доналд Тръмп, спада на индустриалната продукция в Европа, конкуренцията от Китай“, отбеляза банкерът.

Той коментира и засилената активност през последно време на централните банки, включително БНБ, при покупките на злато, като отбеляза, че благородният метал е убежище, но не е инструмент за растеж. "Много по-важно е да си отговорим къде в реалната икономика да инвестираме частните и публичните пари, така че да получим максимална устойчивост и растеж“, изтъкна той и добави, че отговорът на този въпрос няма да дойде от политически указ, а е въпрос на обща организация на икономическата среда, която "има много трески за дялане“.

Хампарцумян коментира и продължаващите високи ръстове на ипотечното кредитиране в България, като отбеляза, че банките имат консервативни политики, но призна, че по отношение на ипотечния пазар те "малко се увличат“ поради конкурентната среда и текущите тенденции.

"Банките са само компонент в цялата верига, но хората, които купуват имоти за живеене или за инвестиция, би трябвало да се замислят и най-малкото да не инвестират в сгради, които са строени в устието на река или в лошо урбанизирана среда“, посъветва банкерът.

"Ефектът от присъединяването в еврозоната специално за кредитния пазар вече е изконсумиран. Няма да видим резки промени след 1 януари 2026 г., по-скоро очаквам относителна стабилност. Пазарът нито ще получи рязък старт от догодина, нито ще има рязка спирачка. Процесите са много инерционни и зависят от обстановката в света.“

Хампарцумян очаква леко отрезвяване на жилищния и ипотечния пазар след трагичните събития в Несебър и Елените. "Самите банки започват да стават малко по-придирчиви. Събитията показаха, че трябва да сме по-внимателни към регулациите, правилата, законосъобразността, особено в строителството на жилища и индустриални имоти“, посочи банкерът.

Той добави, че съществува голяма въпросителна как банките и застрахователните компании ще третират залетите апартаменти в Несебър и Елените, част от които вероятно са закупени с кредити. "Това създава несигурност на пазара и не помага за растежа“, добави гостът. Затова очакванията му са за малко по-консервативни политики от банките, повече съобразяване с правилата и търсене на компетентна намеса.

Хампарцумян изтъкна, че еврозоната не е имунизация срещу лошо финансово управление и страни членки като Гърция, Малта, Франция и до известна степен Италия са пример за това. "Увличането по политически благодеяния, които имат рязък положителен политически ефект първоначално, не е добро, тъй като след това идва сметката и трябва да плащаме“, посочи той.

"Всички принципи за благоразумното финансово управление, валидни преди еврозоната, ще бъдат още по-валидни след присъединяването към валутния съюз.“

Политиците може да променят много неща, но не могат да променят физическите, математическите и икономическите закони и трябва да се съобразяват с тях, изтъкна Хампарцумян.


Още по темата: общо новини по темата: 1392
13.11.2025 »
13.11.2025 »
13.11.2025 »
11.11.2025 »
11.11.2025 »
11.11.2025 »
предишна страница [ 1/232 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Ноември 2025 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Хороскоп за деня
ТВ и шоу сезон 2025/2026 г.
"Лукойл" планира да продаде рафинерията в България
България в еврозоната
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: