Присъединяването на България към еврозоната след по-малко от три месеца няма да доведе до съществени промени за банките, вложителите и Българската народна банка (БНБ). Това заяви Доминик Лабуре, председател на Единния съвет за преструктуриране (SRB – ЕСП), по време на пресконференция, посветена на банковото преструктуриране.

Лабуре подчерта, че ЕСП работи ефективно с БНБ от 2020 г., когато страната влезе в Банковия съюз, и в тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ).

"Регулирането на банките в България ще продължи по установения ред, а единствената промяна за клиентите ще бъде преминаването от лев към евро“, посочи той.

Според него възможните макроикономически ефекти като инфлация или ценови промени попадат в компетенциите на ЕЦБ, но от гледна точка на банковия надзор и стабилността на системата не се очакват сътресения.

ЕСП е органът, който разработва и прилага мерки, ако някоя кредитна институция изпадне в състояние близко до неплатежоспособност или във фактическа неплатежоспособност. Той е част от Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), заедно с националните регулаторни органи, и бе въведен преди 10 години в отговор на световната финансова криза от 2008–2009 г. ЕСП и ЕМП представляват втори стълб на Банковия съюз, като първият е Единният надзорен механизъм, който осъществява пряк надзор върху ежедневните дейности на банките.

Банковото преструктуриране, с което се занимава ЕСП, представлява процес, при който компетентният орган преструктурира или закрива банка в тежка криза по начин, който защитава обществените интереси, стабилността на финансовата система и средствата на вложителите, без да се натоварва излишно държавният бюджет.

На пресконференцията Лабуре коментира и перспективите около дигиталното евро. Той предупреди, че липсата на лимит върху средствата, които могат да бъдат държани в дигитални портфейли, би могла да създаде риск при кризисни ситуации. Проучване на ЕЦБ от миналата седмица показва, че 8,2% от депозитната маса в Европа, или около 700 млрд. евро, може да премине към дигитални портфейли, ако лимитът за държане на средства е 3 000 евро.

"Ако няма таван, средствата могат бързо да се прехвърлят от банковата система към дигиталното евро, което би могло да ускори отлива на ликвидност при напрежение. Но това не означава, че цифровото евро ще създаде самата криза – то просто може да ускори нейното развитие“, обясни Лабуре.

Той допълни, че вече се водят разговори в ЕЦБ за определяне на лимити като част от бъдещото политическо решение относно цифровото евро.