Проблемът е, че свикнахме с фалшифицирането на българската история от Северна Македония, а забравихме, че корените на всички тези фалшификации идват от Белград, които имат много сериозна историческа традиция. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС д-р Бисер Банчев от Института по Балканистика на БАН по повод ревизионистичния прочит на събитието около Сръбско-българската война от "научно“ издание в Сърбия.
По думите му в конкретния случай има два пласта. Първият пласт е доколко сръбския сайт "Компас“ е научен, като според госта е по-скоро научнопопулярен, и то на границата между научнопопулярното и жълтото. "Това е съвсем кратък коментар, който няма автор. Когато има научна теза, зад нея си застава съответният учен с името, със своята аргументация, дори тя не е пристрастна. Науката също не е имунизирана от безпристрастие, но има си някакви правила, които очевидно отсъстват в този текст,“ разказа д-р Банчев и посочи, че няма конкретен повод или събитие за излизането на подобен непрофесионален текст и вероятно някой просто е пълнел сайта.
"Второто ниво, върху което се струва да говорим е публичен фон, в който се появяват такива твърдения. Това, което е притеснително, е, че с такива твърдения се ангажират водещи сръбски историци, професори и академици, политици участват, православната църква участва,“ каза експертът, като според него в последните 10 години има постоянна тенденция, вече официално с участие на сръбски длъжностни лица на различно ниво, когато се разглеждат събития от Първата световна война, където пропагандата срещу България е много по-интензивна. Това повтаря една друга тенденция, още от времето на Титова Югославия, от 70-те, края на 70-те и началото на 80-те години, когато пък подобни текстове бяха фокусирани върху Втората световна война. Това според него създава една нагласа у сръбското общество, че са жертви (т.нар. виктимизация) на съседните страни, на великите сили, "и България е един от постоянните заподозрени в групата на тези, които мислят лошо на Сърбия и са готови с различна повторяемост да причиняват болка на страдащото сръбското общество.“
Идеите за Велика Сърбия не са загубили своята актуалност и се подклаждат, което е видимо от определянето на р. Искър за същинска граница между България и Сърбия в публикувания текст. "И в сръбското общество, както и в българското младите хора все по-малко четат история и това е единствения начин да бъдат провокирани с подобни текстове, за да може да се подготви някакъв следващо поколение. Трябва да бъдем внимателни, че подобни тези винаги стоят в някои папки, готови да бъдат използвани.“
