Преди всяка лятна олимпиада името на Николай Бухалов някак си естествено изниква в съзнанието на всеки спортен фен в България. Той е двукратен олимпийски шампион от Барселона'92 и години наред правеше така, че България да е сила в кану-каяка. 20 г. по-късно Бухалов продължава да се занимава с млади състезатели като ръководител на клуб "Тракия" и да се бори за мястото на страната ни в този спорт. С негова помощ България вече организира и предстои да приеме няколко големи състезания. Само преди 2 дни в Пловдив завърши европейското първенство за юноши, девойки и младежи до 23 г. Пред "7 дни спорт" Бухалов говори за българското представяне на турнира, отстъплението ни в кану-каяка и за това ще има ли нов Николай Бухалов.

- Каква е оценката за организацията на европейското първенство?

- Българското представяне обаче не беше според очакванията - имаме само един сребърен медал.

- Ангел Кодинов беше наречен новият Николай Бухалов. Как се развива той според вас?

- А сравненията с вас натоварват ли го и как гледате вие на тях?

- Може ли да се говори за нещо повече на игрите в Рио, или по-скоро ще участва на олимпийския принцип?

- Българският кану-каяк бележи сериозно отстъпление в последните години, а успехите са само спомен. Защо е така?

- В следващите 2 години България е домакин и на други големи прояви. Може ли това да помогне за популяризирането на спорта?

- Има проект за дублиращ гребен канал в Пловдив, а зам.-кметът Георги Титюков обяви, че това ще постави пловдивската база в топ 3 на света. На какъв етап е проектът?

- Може ли да има други интереси зад тези дела?

- Този втори канал е задължително условие за част от домакинствата в следващите години. Може ли да се стигне до отнемане на тези състезания от България?

- Разбра ли се каква е причината за този пожар преди европейското?

- След толкова много успехи като активен състезател как намирате мотивация да продължавате да се занимавате със спорт?
- Може би точно тази упоритост ме е направила шампион. Не знам докога ще продължавам. Човек стиска зъби, упорства, но всяко нещо си има край. Поне засега продължаваме.