© БФТенис

"Щеше да бъде голям успех, ако бяхме взели четирите първи места. Колкото и нескромно да звучи, за мен постиженията на това първенство не са голям успех", казва Милев пред официалния сайт на Българската федерация по тенис.

Той е бивш национален състезател. Израснал е в ТК "Локомотив" (Пловдив). След като завършва НСА Никола Манчев му подава ръка и го назначава на работа там.

"Много съм му благодарен. Даде ми доста перспективни момичета. Една от тях бе Мирослава Велевска, която беше голям талант. Беше шампионка до 12 г., вицешампионка до 14 г., игра полуфинал до 16 г. и до 18 г. и влезе в осмицата за жени. Беше физически много добре сложена и това й помагаше. С нея се получиха разминавания. Приех го доста лично и реших да се отделя и да правя нещата така, както аз ги виждам. Освен това финансово правейки клуба, в онези години се чувствах много по-спокоен и по-стабилен. Това бяха двете причини, заради които на шега, на майтап основах клуб "Локо 98"."

Милев има дългогодишен опит като треньор и споделя кой е най-големият проблем на тениса у нас.

"В България искаме всичко да стане на секундата. Много неща пречат да имаме търпението и спокойствието да доведем докрай нещо, което сме започнали и сме вложили в него много труд и любов. На много талантливи деца нещата не им се получават заради някаква дребна несполука на даден турнир. След това родителите се повлияват и са готови да преместят децата си да тренират някъде другаде. Това е най-болезненият проблем. Сигурен съм, че голяма част от треньорите се раздават. Както се казва, даваш не само работата, но и душата и детето става част от твоето семейство. Другите проблеми са ежедневни и с по-малко или с повече нерви, се решават."

Преди години в българския спорт освен, че се спазваше една методика, хората имаха търпение нещата да бъдат доведени отначало докрай. Сега оставам с убеждението, че заради това, че родителите си заплащат часове и такси, си мислят, че нещата не трябва да стават така, както ги вижда треньорът, а както те ги искат. Някои деца, които имат огромен талант, не вървят и причината мисля, че се крие точно в това.

Нашите децата живеят в друго време. Много пъти упреквам моите деца, че нямат дисциплина или воля да се откажат от най-елементарното - телефоните и таблетите. Но те живеят в този момент, в който начинът на живот е такъв. Може би и ние трябва да се променим, както искаме и те да се променят. Преди години облепяхме гуменките в лейкопласт и за нас едни маратонки бяха тръпка, която ни караше да работим. Сега те имат всичко и заради това мотивацията е по-различна".

"Локо 98" има 37 картотекирани състезатели, а в клуба тренират още 50-60 деца в подготвителни групи. Милко Милев не крие, че е доста трудно хем да си родител, хем да си треньор, както е случаят с него и сина му Янаки.

"Преди съм се държал емоционално на корта на мачове на други мои състезатели. Колеги ми казваха: "Спокойно, един ден ще разбереш какво е, когато играе твоето дете. Тогава е още по-тежко." Никога не съм предполагал, че толкова тежка може да бъде истината. Тежко е не само за мен, но за сина ми е дори по-тежко. Ние, големите хора успяваме по някакъв начин да разпуснем след мача - дали с работа или с нещо друго. Докато децата започват отново да тренират, следват нови мачове. Когато другите деца се приберат вкъщи и могат да намерят почивка при своите родители, той у дома пак е с мен и тази почивка за него я няма. Затова е много тежко."

Треньорът е категоричен, че програмата "3Т" е много полезна за родните таланти.

"Проектът "3Т" е нещо, което от много години си мечтая да се случи. Преди доста години в България имаше подобна проява, която се наричаше "Роувър" инициатива. Беше близка до това. "3Т" е много добре направено като програма и на много по-сериозно ниво. Децата на тази възраст успяват да премерят сили с най-добрите връстници в Европа, а те ще продължат да се срещат през цялата си състезателна кариера. Затова преди години само сме мечтали."

Милко Милев работи целенасочено, а амбициите му са високи.

"Апетитът идва с яденето. Не искам да бъда нито нахален, нито скромен, но има една сентенция, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Затова се опитвам да мечтая на високо, пък да стане, каквото е рекъл Господ."