България изигра един от най-силните си мачове през последните години и бе на път да вземе мача с Италия, и то без вратар. Пълен смях предизвика решението Николай Михайлов да застане под рамката, но то бе очаквано. Мнозина се надяваха, че няма да се случи, че Петев ще донесе промяната в националния отбор, ще няма да е поредният послушко, но уви.

С какво Михайлов е заслужил да пази вратата на България? Освен с това, разбира се, че е синът на човека, под управлението на който родният футбол изживява най-голямото си унижение в историята.

Всеки, който малко разбира от футбол и е гледал мача с "адзурите", знае, че горните думи не са плод на злоба и тенденциозно отношение.

Михайлов бе трагичен срещу Италия и героичната игра на неговите съотборници не бе достатъчна за победата. Много често вратарите стават причина за победата на своите отбори, България за малко да спечели въпреки своя "страж".

И за да не сме голословни, ще споменем малко сухи факти. При първия гол на италианците вина носи Михайлов. Както и през целия мач, той не взе нито една топка в малкото наказателно поле, наричано още вратарско, там където трябва да е господар. 

Големите проблеми на България идваха именно от изсипаните в малкото наказателно поле топки, които защитниците не "пипат" заради опасността да си вкарат автогол, но не им е и работа, там трябва да се намесва вратарят, ние такъв срещу Италия нямахме.

Затова и падна първият гол и на няколко пъти късметът ни спаси в подобни ситуации. Вторият гол няма да го коментираме, там "стражът" дори не си направи труда да се протегне за топката, може би защото докато реагира, тя вече бе в мрежата.

Как Петев ще мотивира българските национали за следващия мач? Как ще ги накара да се раздадат, след като с това безумно решение опропастява усилията им? Колко мача трябва да провали Михайлов младши, за да бъде изгонен с камъни от националния отбор? 

Всичко обаче тръгва от върха. Човекът с буйно окосмяване дори имаше безкрайната наглост да дава самодоволни интервюта.