Феновете на Спартак срещу свои: Клубът ни не е скара и маса! Без сцени на простащина!

Организираните привърженици на Спартак (Пловдив) се извиниха на ръководството на Марица, привържениците на жълто-сините и също така на родителите и особено на децата, които са станали свидетели на обиди и вулгарни скандирания. "Синьо-белите" фенове използваха своята официална страница, за да излязат със силна позиция, която остро осъжда поведението на други фенове на Спартак, изложили се с вулгарни скандирания по време на малкото дерби на Пловдив, което завърши 3:1 за Спартак на стадион "Марица".

Освен това организираните привърженици на "гладиаторите" остро осъдиха и поведението на ръководството на Спартак, което явно толерира гаменските изпълнения, след като след дербито похвали действията на въпросните фенове в своята официална страница във Фейсбук.

Plovdiv24.bg публикува без редакторска намеса официалната позиция на привържениците на Спартак, изразена чрез техния официален сайт:

Пловдивското дерби между Спартак и Марица трябваше да бъде нормален футболен следобед между два клуба с дълга история, традиции и сходна съдба. Мач без особен залог в класирането, но с достатъчно заряд, за да напомни, че футболът в града не се изчерпва само с двата клуба от Първа лига.

За съжаление, след срещата темата не беше само победата на Спартак с 3:1. Темата стана поведението на част от хората, представящи се за агитка на Спартак.

И този път възмущението не остана само в коментарите под публикации във Facebook. Случилото се намери място и в регионалната преса. В материал на "Марица“ авторът остро критикува вулгарните скандирания, задава въпроса дали това изобщо е подкрепа, и обръща внимание, че по трибуните е имало много деца от школата на Марица и техни родители. В същия материал е отбелязано и учудването от благодарността на ръководството към феновете след мача - "По-силни в какво, в ругаенето?“, пита авторът. Тъжното е, че трябваше външна медия да каже очевидното.

Още по-тъжното е, че към момента няма каквато и да е ясна позиция от официалните канали на клуба. Във Facebook страницата на клуба беше публикувана благодарност към феновете, а на официалния сайт мачът с Марица все още стои като бъдеща среща, при положение че новини там липсват още от май месец.

Може би това не трябва да ни изненадва. Когато човекът, който би трябвало да се грижи за публичния образ на Спартак, се вижда на централно място в разпространяваните снимки от въпросната група, вероятно няма кой да обясни защо

PR-ът на един клуб не се гради с мълчание пред простащината

Под публикациите след мача се появиха редица коментари от хора, възмутени от случилото се.

Един от тях гласи:

"Половината деца от школата на Марица бяха на мача с родителите си да гледат. А 7-8 деца играха в мача срещу вас. Какъв пример давате само на децата...“

Друг зрител написа:

"На мача между Марица и Спартак Пловдив не видях футбол - видях срам. Агитката на Спартак Пловдив показа поведение, което е под всякаква критика - вулгарни обиди, просташки скандирания и пълна липса на елементарно уважение.“

Особено тежко приехме и лично съобщение от жена, която се представи като внучка на легенда на Спартак. Тя сподели, че детството ѝ е минало с истории за двата клуба - Спартак и Марица, и че винаги е знаела за приятелските отношения между тях. Днес нейното дете играе в школата на Марица и ѝ се е наложило да му обяснява защо от трибуните се пеят обидни песни срещу клуба му.

Това не е нормално

Не е нормално деца от школата на Марица да слушат псувни към своя клуб в мач, който би трябвало да бъде празник на пловдивския футбол.

Не е нормално родители да си тръгват отвратени от дерби между два клуба, които десетилетия са част от една и съща градска футболна култура.

Не е нормално и фенове на самия Спартак да ни пишат възмутени от поведението на тази псевдоагитка.

Да, пишат ни и спартаклии. Хора, които обичат клуба, ходили са на мачове много преди днешните герои на високия тон да открият "кварталния отбор“, и които също не искат името на Спартак да бъде свързвано с вулгарност, заплахи, пиянски патос и комплекси.

Нека го кажем ясно: Марица не е враг на Спартак.

Марица е пловдивски клуб с традиции, школа и трудна съдба, в много отношения близка до тази на Спартак. В годините назад двата клуба са били съперници, но и част от една и съща градска футболна памет. Това дерби трябва да носи заряд, но не и омраза.

Особено възмутително е, че ръководството на Спартак не просто не се разграничава от подобно поведение, а на практика го толерира, легитимира и насърчава чрез публични благодарности и близост до хора, които самите в свои изяви не крият, че не са спартаклии в истинския смисъл, а фенове на други отбори, събрани около Спартак най-вече защото е "кварталният“ им клуб.

Кварталният клуб обаче не е кръчмарска територия.

Спартак не е скара, маса и повод за надвикване

Има горчива ирония в това, че именно "скарата“ около спортния комплекс отново се превръща в символ на разделение. В друго време и при друг бивш деятел на Спартак същата тази атмосфера беше силно антагонизираща за част от верните, дългогодишни привърженици на клуба. Днес сякаш гледаме продължение на същия модел - не общност около Спартак, а затворен кръг около удобна маса.

Не приемаме псувните към съперника за подкрепа.

Не приемаме вулгарните скандирания пред деца за "атмосфера“.

Не приемаме простащината за вярност към Спартак

И не приемаме мълчанието на клуба като неутралитет. Когато официалният канал благодари на агитка, която е предизвикала толкова възмущение, това вече не е пропуск. Това е позиция.

А позицията е грешна.

Съжаляваме искрено към всички привърженици на Марица, родители и деца, които са се почувствали обидени или унизени от случилото се. Съжаляваме и като спартаклии, защото подобно поведение петни името на клуб, чиято история заслужава много повече достойнство.

В същото време не можем да не отбележим и още нещо тъжно. Това пловдивско дерби вече почти не е новина дори за регионалните медии, камо ли за националните. Мач между Спартак и Марица - клубове с дълбоки корени в историята на града - минава почти незабелязано извън тесния кръг на хората, които още следят Трета лига.

И когато все пак попадне в медиите, поводът не е футболът, не са младите момчета на терена, не е историята между двата клуба, а поведението на 20-ина души, които успяват да превърнат пловдивско дерби в повод за срам.

Това също е диагноза.

Когато футболът ни се свие до няколко десетки души край терена, когато дербитата изчезнат от медиите, когато децата по трибуните чуват повече обиди, отколкото песни за своя клуб - не трябва да се чудим защо стадионите пустеят.

Спартак има нужда от подкрепа. Но подкрепа, която гради, а не руши.

Спартак има нужда от публика. Но публика, която носи чест на клуба, а не срам.

Спартак има нужда от дом. Но и от общност, която разбира какво означава да защитаваш името му.

Да обичаш Спартак не означава да мразиш Марица

Да подкрепяш Спартак не означава да обиждаш деца, родители и съперници.

Да си спартаклия означава да помниш историята, да уважаваш играта и да пазиш достойнството на клуба.

Пловдивският футбол заслужава повече. Спартак заслужава повече.

Ако искаме някой ден тези дербита отново да бъдат празник, трябва първо да спрем да ги превръщаме в срам.