За светлия празник всичко трябва да се пречисти - душата, тялото, домът. Седмица преди Великден всяка стопанка основно почиства и белосва къщата, нарежда празнични постелки, приготвя великденските дрехи за цялото семейство. В Средните Родопи на Велика сряда децата ходят за здравец и после го даряват по роднински и съседски къщи, за да се окичи домът със зеленко. Същинската подготовка за празника се извършва на Велики четвъртък. Рано сутринта се багрят великденските яйца - по сто, по двеста, та даже и по триста във всяка къща. Първато боядисано червено яйце стопанката поднася "да го види слънцето" сложено в сито, "за да е сита годината". С него натрива бузките на децата за здраве и руменина. Запазва го до следващия Великден като яйце-бранител на къщата от несгоди, болести и природни бедствия. По традиция в Родопите са боядисвани само червени яюца - символ на кръвта на Иисус и символ на живота. Различните нюанси на червения цвят са получавани от отвара от корените на броша, от люспите на стар лук или от шепа червени боровинки. Готовите яйца стопанката нарежда върху зеленина в голям сахан и ги прибира за Великден. В същия ден се приготвят и великденските обредни хлябове. В Родопите те са твърде разнообразни по украса и предназначение. Специално за великденската трапеза във всеки дом се меси "кошара" - голям хляб с наредени отгоре му бели и червени яйца, наречени за Господа, за къщата и за всеки един от семейството. Броят им не бива да се намалява, може само да се увеличава. Тестен кръг обикаля яйцата, т.е. "окошарва ги, за да се окошари семейството". Краищата на кръга са отворени, символ, че е "жива" къщата, и завити навътре, за да не излиза благополучието извън дома. Разчупването и изяждането на този хляб е свързано с ред магически действия. Стопанката повдига нагоре хляба и го разделя на две, за да върви напред семейството. Всеки изяжда до троха парчето си и нищо от "кошарата" не се изнася навън, дори черупките от яйцата се хвърлят в огъня. Този хляб не се прибира, стои на софрата, докато се изяде. За Великден се правят "спредаваци" или "каниски", предназначени за кумовете, за майката и свекървата, за девера и зълвата. За децата, дошли първи да честитят празника, приготвят "кукли" - малки хлебчета с по едно червено яйце. Подготовката за празника трябва да приключи на Велики четвъртък. В петък, деня на разпятието Христово, не се работи. Събота е ден, посветен на мъртвите и на душите, затова раздават за тях великденски яйца или ги оставят на гробовете. В неделя бият празнични камбани и възвестяват Възкресението Христово и началото на тридневни тържества. Централно място в празника според традицията се отрежда на великденските яйца. Всички домашни се "борят" с яйца за здраве. Червено яйце е първата блажна храна, вкусена след дълго постене. От тях се носят на кумовете, на роднини, на любими и на годеници. С тях черпят гости и даряват децата, които честитят празника. По пътя и по дворовете децата играят на "борец" и хукват към следващия дом, където отново ги даряват с червено яйце след радостните им възгласи "Христос воскресе! Христос воскресе!". Информацията е на радио "Фокус-Смолян".