По думите му първият дъжд от инвестиции е бил в началото на 2000-а, когато край града започва строителството на производствени бази - от шивашки цехове до големи заводи. Досега в 6-те промишлени ареала, обединени в "Тракия икономическа зона", са вложени общо 1,5 млрд. евро.
Още толкова се очакват в следващите 10 г. Повече от 140 наши и чужди компании развиват в момента дейност в региона и дават работа на над 70 000 души.
"Всяка година в района постъпват от 70 до 130 млн. евро. Не минава месец без първа копка за нов завод или разрастване на вече съществуващ. Това е доказателство за силна динамика на икономиката", твърдят от пловдивската община.
Един от примерите за разширяване на предприятията е немската компания "Либхер", която миналата година откри голям логистичен център. "Мекалит България" започна преди 5 г. производство на пластмасови модули и части като доставчик на световни производители на бяла техника, но вече прави и детайли за автомобилостроенето.
Преди 3 месеца пък английската "Уилям Хюз" пусна в експлоатация боядисваща линия за 1,7 млн. лв. във фабриката си, построена през 2004-а в промишлена зона "Раковски". Там са и двата завода на АВВ за електрокомпоненти, които разгледа дипломатическият корпус през юни т.г. Подобна визита бе организирана за първи път. Посланиците посетиха и базата на "Кауфланд" до Раковски и останаха впечатлени от мощното развитие на индустрията в региона.
"Тракия икономическа зона" се превърна в един от най-големите индустриални центрове в Югоизточна Европа. Общата ѝ площ е 10,7 млн. кв. м", казва съуправителят ѝ инж. Пламен Панчев.
Интересът на бизнеса към Пловдив расте заради стратегическото му географско положение, близостта до магистрала "Тракия" и международни коридори, добрата инфраструктура и подкрепата на местната власт.
Инвеститорите са привлечени и от факта, че в града има 34 професионални училища и 9 университета, които обучават близо 40 000 студенти.
През юли т.г. свободната южнокорейска зона DGFEZ от побратимения на Пловдив град Тегу подписа меморандум за партньорство с "Тракия икономическа зона" за създаването на високотехнологични паркове в Корея и България.
"След като 15 г. развиваме културни връзки с Тегу, където живеят 2,5 млн., започваме и икономическо сътрудничество с него", коментира зам.-кметът на Пловдив Розалин Петков.
В свободната южнокорейска зона DGFEZ се намира заводът на автомобилния концерн "Хюндай", както и големи фабрики от машиностроенето и текстилната промишленост. "Тракия икономическа зона" е първата в ЕС, с която южнокорейската е подписала меморандум за партньорство.
Заради ръста на индустрията в Пловдивския регион безработицата е вече под 3%. За последните 3 г. ръстът на заплатите е около 30%, твърдят от "Индъстри уоч". Има обаче проблем с намирането на персонал за заводите, които никнат като гъби след дъжд.
"По тази причина започнахме да внасяме работници от други области. Според официалната статистика Пловдив расте с около 3000 души годишно, но реално са повече. Градът има потенциал да привлича цели семейства, като предоставя на децата им добро образование", посочва зам.-кметът Стефан Стоянов.
През февруари т.г. бе организирана безпрецедентна кампания за набиране на работници от най-бедния регион на страната - Северозапада. Там едни от най-големите инвеститори край Пловдив презентираха вакантните си позиции.
Работодателите смятат, че вътрешната миграция е един от начините за преодоляване на кризата с кадрите. Те дават пример с Китай, където от 1979 г., когато започват икономическите реформи, досега над 277 млн. души са се преместили от селата към градските индустриални райони.
Другото решение на въпроса с персонала е дуалното обучение. Все повече предприятия подпомагат със средства професионални гимназии и дават възможност за стажове на децата. Комбинатът за цветни метали спонсорира паралелки в едно от учебните заведения в Асеновград и осигурява производствена практика на учениците.
"Фирмите се убедиха, че не могат да се справят сами с кадровия проблем. Затова няколко компании от един сектор вече обединяват усилията си в обучение на специалисти, като си партнират с вузовете", казва Стефан Стоянов.
Заводите край града организират информационни дни с ученици от професионални гимназии, за да ги привлекат, след като завършат образованието си.
"Така децата разпознават фирмите, добиват представа за работната среда, получават информация от първоизточника, което прави професионалния им избор по-лесен", заяви шефът на регионалния просветен инспекторат Иванка Киркова. Кризата със специалисти се усеща и в IT технологиите и аутсорсинга, които са най-бързо развиващите се сектори в града. В тях са заети над 6000 души. Прогнозите са, че в следващите 2-3 г. цифрата ще достигне 10 000 души.
Повече от 60 водещи компании в областта на информационните технологии и външните услуги имат офиси под тепетата. Градът бе предпочетен и от украинската Speedflow - световен доставчик на мобилни системи и софтуер за най-големите телекоми.
Предприемачите търсят млади хора, които владеят поне един чужд език, а Пловдив предлага такива кадри. Високото качество на живот в него също е сред факторите за привличане на фирми от IT сектора и аутсорсинга. Според бизнеса учебните програми на вузовете трябва да се адаптират към реалностите на пазара и да се актуализират едновременно с промените в него.
Пловдивската община е привлякла 19 молдовци и украинци от български произход в новата специалност "Софтуерно инженерство" в ПУ "Паисий Хилендарски", пише "24 часа". В същия профил учат и 11 българи, носители на награди от олимпиади. На всичките 30 младежи градската управа покрива таксите и стипендиите във вуза и общежитията им за първата година.