Най-популярното твърдение в Пловдив през последните дни е, че балотажът тук се е превърнал в дежавю на предишния, че всичко се е повторило.

На пръв поглед изглежда така, поне цифрите това говорят. Минимална разлика между двамата кандидати, броене до последния глас, драма...

Според мен обаче тези избори бяха коренно различни от предишните. Преди 4 години Пловдив излезе от един противоречив мандат - мандат, в който купихме трънки, кръстихме ги метли и платихме за тях 700 000 лева, обявихме война на Либия, откривахме тоалетни с мажоретки, поставихме статуя на Главната, която пловдивчани оприличиха на ренде и като цяло в Пловдив се случиха прекалено малко значими неща за развитието на града и подобряването на живота в него. 

На сцената се появи Иван Тотев, който бе алтернативата на ГЕРБ за бъдещето на града. Същите ГЕРБ, които Славчо предаде и пусна "червените" през задния вход в управлението на Пловдив.

Сега изпратихме мандат, през който в Пловдив се случиха много неща, големи инфраструктурни проекти, уличната инфраструктура е на много високо ниво, спечелихме титлата Европейска столица на културата 2019, отворихме една от най-модерните многофункционални спортни зали в България, строим мрежа от велоалеи, като цяло Пловдив пое с големи крачки към Европа в развитието си. Икономически градът също дръпна не малко.

На пръв поглед двата мандата са несъизмерими, направеното през последните 4 години за Пловдив е в пъти повече от предния мандат.

Защо обаче се получи това дежавю?

Дали причината е, че мнозинството пловдивчани си казаха, че победата е сигурна и не излязоха да гласуват? Дали защото кметът предпочита да решава в кабинета си, заедно с екипа си, проблемите на Пловдив, вместо да обикаля градинките и да се прегръща и целува с бабите и дядовците?

Немалка част от вината е на самия Тотев - той реши, че това да работи за града си е достатъчно, хората ще оценят направеното и това е достатъчно. Оказа се, че не е достатъчно.

Не това обаче е основният му проблем, основният проблем, за да достигнем до това дежавю, е Ветрилото, което се беше изправило срещу него. И докато през 2011-та това бе червеното ветрило на Гергов, този път към ветрилото на Гергов се присъединиха и част от десните партии, в лицето на Здравко Димитров и застаналите зад него реформатори.

В седмицата преди балотажа бе допусната една от най-големите грешки - Тотев прие подкрепата на така наречените "десни" партии. И докато се снимаха пред камерите и обективите, заявявайки подкрепа за дясното, за Тотев, те му забиваха нож в гърба, работейки в щабовете упорито в полза на Славчо.

Вчера една от "десните" лидерки Пенка Деведжиева заяви, че гласоподавателите на пловдивските реформатори не са крепостни селяни и не могат да им кажат какво точно да направят, ако те не припознават идеите на съответния кандидат. Как обаче всички реформатори припознаха левия Славчо? Как всички групово гласуваха за него на балотажа? Звъняно ли им е в събота да гласуват за Славчо?

Като цяло сценарият на червеното ветрило около Георги Гергов сработи - отвращение на избиратели от изборите с гнусна кампания, в която на първо място той е кандидат за кмет, като освен отвращение у избирателите, неговата кандидатура притъпява вниманието на десните. Освен това се влиза в компроматна кампания, в която избирателят трябва да си каже - "Всички са маскари, няма да гласувам" и болшинството именно това и направиха.

Липса на сблъсък на идеи - Славчо повтаряше като мантра: ниски данъци, ниски данъци. В един разговор го попитах: "Г-н Атанасов, да не би да смятате пловдивчани за слабоумни, разбраха ви за ниските данъци, защо продължавате да го повтаряте?"

Сега осъзнавам, че целта е с това да се заглуши липсата на идеи у Славчо, липсата на аргументи в кампанията и заглушаване кампанията на противника на Ветрилото с непрекъснато крещене за данъците. Тотев също има вина, че го допусна.

Леко и методично Ветрилото изпълняваше своя план, част от който беше умишлено да пръсне гласовете си на първи тур между трима кандидати - Славчо, Гергов и Здравко Димитров - Зико. По този начин притъпяването на вниманието у десните и доволни от управлението на Тотев пловдивчани продължи.

В крайна сметка планът на Ветрилото сработи - то обедини около себе си недоволните и отказа доволните да гласуват, сработи и малко не му стигна да успее.

За да не сме голословни, ви предоставяме доказателства на думите си. На графиката можете да видите, че в Централен всички гласове за Реформаторите пакетно се преместват при Славчо на втори тур. Това само доказва участието на Зико и компания във ветрилото. Подобни "маневри" се забелязват и на места в сърцето на "Столипиново".

Можете да видите, че на първи и втори тур Тотев печели едни и същи гласове, като на места дори са по-малко на втори тур. По-важното което трябва да видите обаче, е, че гласовете на Славчо на втори тур са сбор от гласовете на Ветрилото - Гергов+Славчо+Зико на първи тур.

Когато цифрите говорят, дори от Ветрилото трябва да замълчат, независимо за какви се мислят, а ако Славчо намери малко достойнство и мъжество в себе си, ще спре да лъже и манипулира свестните хора, които все още вярват в него и са гласували за него по съвест и предпочитания.

Изводът е, че планът на Ветрилото сработи, но за щастие на Пловдив и пловдивчани, малко не му стигна, за да успее.



Източник: Кирил Налджиев