©

- Определено да си футболен рефер е доста трудно. Не сте ли мислили да станете футболист вместо съдия?

Родом съм от пловдивския квартал "Кършияка". Там живеех на 20 метра от стадион "Марица". От втори клас, както всяко дете в квартала, бях силно запален по футбола и започнах в школата на "Марица". Преминах през всички етапи и достигнах до мъжкия отбор. Футболът беше в кръвта ми. На 21 години преминах в отбора на "Тракия" Стамболийски. Нямах още навършени и 22 години, когато на един мач с "Розова долина" в Казанлък получих много тежка контузия в главата, която ми костваше 6-месечно лечение и няколко операции. Заради това се наложи да прекратя активната си кариера в спорта, което беше много болезнено за мен - на тази млада възраст, когато тепърва навлизах в мъжкия футбол и исках да се развивам, особено за вратарския пост. Възстановяването беше много тежко, огромна помощ ми оказа Христо Бонев - от 1978-ма г. е познанството ми с него. След лечението, за да не се откъсвам от футбола, изкарах съдийски курсове. Впоследствие записах задочно ВИФ, завърших и Националната спортна академия. Преминах през всичките етапи в съдийството. След един международен турнир в Гера, ГДР, президентът на съдийската комисия Руди Гьокнер лично препоръча да бъда включен в листата на международните съдии. И така започна моята кариера.

- Вие всъщност се единственият съдия, ръководил срещи на толкова високо ниво като европейски футболни финали и полуфинал за Купата на УЕФА и то между грандове като "Барселона" и "Байерн" Мюнхен... Какво е чувството да ръководиш мач на такова високо ниво?

Лично за мен най-големият мач в кариерата ми си остава този полуфинал - реванша между "Барселона" и "Байерн". С удоволствие си спомням за този мач - имам диск и често го гледам и се връщам към онези години. Самата атмосфера беше невероятна - 100 хиляди души на "Ноу Камп". Имал съм и други много важни мачове, като всеки един от тях е бил трамплин към следващия. Като цяло да се достигне до това ниво е доста трудно. Когато навлязох в топлистата на реферите това ми беше мечтата - да свиря на "Ноу Камп", още повече, че Христо Стоичков играеше по това време в Барселона. За съжаление, когато получих наряд за мача им с "Байерн" Мюнхен той вече беше преминал в "Парма".

- Като споменахте Стоичков, всички знаят, че вие сте много добри приятели, дори сте негов кум... Откъде се познавате с него?

Ние сме много добри приятели, нашите семейства са изключително близки и това приятелство датира от повече от 40 години. Ицо беше първи или втори клас, когато идваше на стадиона на "Марица" и гонеше топките зад вратата. Идва сутрин, идва следобед, а аз го питам "Малкия, ти часове нямаш ли?" А той все си намираше причина - учителката е болна, няма я... А просто футболът за него винаги е бил над всичко. Когато бе освободен от "Марица" и обявен за неперспективен, аз го взех при мен в заводския отбор на комбинат "Юрий Гагарин", където работех. Тогава стана ясно, че Стоичков има много качества и тъй като не исках да го задържам там го свързах с моя много добър приятел Сава Савов, който тогава беше треньор в "Хеброс" Харманли. Ицо направи много силни игри и Сава му стана дори настойник, тъй като Стоичков беше едва 16-годишен тогава. Ицо заигра много силно във В група, взеха го и в юношеския национален отбор, направи много силни мачове и бе забелязан от големите специалисти. Впоследствие поиска да съм и негов кум на сватбата и така до ден днешен постоянно поддържаме контакти, като се чуваме почти всеки ден въпреки че той е в Америка.

- Какво мислите за съдийството сега в България?

Знаете ли, аз съм го казал - съдийството не е даденост, не е по наследство. Съдийството е дарба и голямо желание да се развиваш. То отдавна не е хоби, а си е професия и то много добра професия. Човек трябва да влага много, за да разкрие качествата си. Мисля, че малко прибързано някои от съдиите се допускат до високо ниво, други използват предимството на "наследството" и това определено се отразява на качеството. Имаме и добри съдии и се надявам в скоро време някой от тях да достигне големия пиедестал - световно, европейско първенство или олимпиада.

- Да се върнем и на голямата ви любов Локо (Пд).

Цялото ми семейство бяха фенове на "Локомотив" Пловдив. Започнах да тренирам в "Марица", тъй като тогава се тренираше на географски принцип, а аз живеех в Кършияка. Възхищавал съм се на футболисти като Христо Бонев, Станчо Бончев - едни от моите идоли, вратар, Динко Дерменджиев, Георги Попов, Виден Апостолов, Георги Василев - Гочо. Ходил съм и съм бил в агитката на "Локомотив". Никога обаче не съм си позволил да покажа в съдийството, че имам такива вътрешни пристрастия. Даже в дербитата на Пловдив, които съм свирил, мисля, че победите са 3 срещу 1 в полза на "Ботев" и два мача са завършили наравно. Просто като слезеш на терена оставяш пристрастията си и забравяш за тях. Същото е било и с Вечното дерби ЦСКА и "Левски", а аз навремето бях човекът, водил най-много пъти този двубой. Хората много добре ме приемаха и това ясно се видя и на бенефиса, който ми бяха организирали. Пред пълния стадион и тогава никой не разбра, че имам пристрастия. Впоследствие така се развиха нещата, че от "Локо" Пловдив ми се обадиха и пожелаха да влезна в ръководството на клуба. И така от 2003-та година съм там.

- Кое ви накара да влезете в политиката? Мислите ли, че програмата на ПП ГЕРБ отговаря на очакванията на хората?

Смело мога да заявя, че ако не мога да променя нещо в сферата на управлението на спорта, просто нямам място в политиката. Мисля, че е задължително да има промяна в Закона за спорта, има разглеждане от Министерски съвет през 2016-та, надявам се, че през новия мандат ще се обърне повече внимание на спорта. Това е социална сфера и вие сами виждате какво нещо е, когато един спортист и един спорт се развива, виждате колко хора му се отдават с любов. Видяхте как 15 хилядна зала се препълва от изявите на един спортист - както за Кубрат Пулев, така и за Григор Димитров. България е спортна нация и отново е време да се върнем към това ниво, на което сме били. А това става само с промяна на Закона за спорта и въвеждането на преференции за хората, които наистина искат да помагат за спорта. Имам и други идеи, които много могат да помогнат за развитието на спорта. Само ще ви загатна - единствените приходи за спорт идват от Българския спортен тотализатор. Но вече има много други подобни игри и моето лично виждане е, че по някакъв начин те също трябва да започнат да помагат на спорта. Именно в тази насока имам идеи, които смятам, че всеки трезвомислещ човек ще приеме. Може да се помисли за пускане на извънредни тиражи, постъпленията от които да се отделят за конкретни обекти, дадени средства да отиват за развитие на базите, на стадионите...

- Как оценявате състоянието на спортната база в града?

Правителството на ГЕРБ и лично премиерът Бойко Борисов направиха много неща. Огромно внимание се обърна на спортните бази - имаме вече зали по големите градове -в София, Колодрума тук, в Русе, във Варна. Това са зали, които отговарят на всички изисквания за европейски и световни първенства в отделните видове спорт. За това преди 5-6 години само можехме да си мечтаем. Правителството на ГЕРБ определено е заинтересовано от развитието на спорта и винаги е откликвало. Вие споменахте "Локомотив", но аз лично никога не съм разграничавал нито "Локо", нито "Ботев". По наше предложение правителството с министър-председател Бойко Борисов отпусна по един милион лева и за "Локо", и за "Ботев", с които ние изградихме осветлението на "Лаута". В ръководството на двата клуба смело мога да кажа, че няма конфронтация, което трябва да продължи и в бъдеще, а двата клуба взаимно да си помагат. Това осветление е изключително точен пример как се помага на развитието на спорта. Ето, сега стадион "Лаута" се използва пълноценно и за разлика от други отбори "Локомотив" играе мачовете си у дома.

- Има ли бъдеще за стадион "Пловдив"?

Като общински съветник имах една полемика с хората от опозицията. Като човек, който е обходил най-големите стадиони в Европа, винаги съм се интересувал кое как е направено. И тук говоря с факти и сравнявам България със страните от бившия соцлагер. С 20 милиона лева може да се построи стадион, който да вземе лиценз за работническа спартакиада, финал на В група и донякъде за вътрешния шампионат. За да се направи стадион, на който да се играят международни срещи, трябват много повече средства и твърденията, че с 10 милиона евро ще се построи, е жив популизъм. Да не говорим пък ако трябва да вземем 4-та категория, която дава право за мачове от европейско първенство или полуфинал за Лига Европа. Тук ще дам за пример стадионите във Вроцлав, Лодз, Полша, където беше европейското първенство. Най-евтиният стадион е 176 милиона евро и е за 40 хиляди души. Сами можете да си представите за какъв мащаб и за какви средства говорим.

- Кои ще са приоритетите ви като народен представител?

Закон за спорта, преференции за фирми, които подпомагат спорта, подобрение на материалната база и в училищата. Както и да погледнем, процентното съотношение между тези, които имат физкултурни салони спрямо тези, които няма е около 60 на 40. Те обаче са строени преди 50-60 години и в тях не може да се проведе пълноценен час по физическо възпитание. Ако искаме да гоним тези върхове, които покорихме в миналото в спорта, ние трябва да тръгнем от материалната база. Всичко трябва да започва от училищата - да има извънкласни занимания след часовете, в които децата сами да имат желание да се записват в подготвителни групи на отделните видове спорт. И най-вече да се обърне внимание на центровете на спортните училища, за подобряване на материалната им база и условията. Това са основните ми приоритети, които са изпълними.

- Как ще довършите изречението: Гласувайте за ГЕРБ, защото...

ГЕРБ дава реални решения за България. И аз пак казвам - ако аз бъда избран за депутат, ще отстоявам тези позиции, които представих пред вас. Аз съм човек, който си държи на думата и обичам да изпълнявам обещанията си и много хора в Пловдив могат да го потвърдят. На 26-ти март гласувайте за развитието на спорта с № 11 в бюлетината!