Добре, ясно е, че по темата МОЧА Митрофанова стои над волята на правителството. Тя не разрешава демонтажа и засега това е положението - нищо не може да се направи.

С пловдивския Альоша нещата стоят по още по-неприятен начин! Тук даже няма нужда да се опъват бутафорни палатки, пише пловдивският скулптор Иван Тотев във Фейсбук.

В Пловдив всички мълчат, всички са спокойни и се натрапва впечатлението, че Альоша на никого не пречи. 

Аз някак съм склонен да разбера градските и областни институции, защото е ясно, че премахването на Альоша би било трудно и не е евтино мероприятие. Но вече започва да прави изключително неприятно впечатление, че няма дори намек за интерес и отношение към въпроса. Не се организират експертни, обществени, научни, политически дискусии по темата, които да доведат до едно цялостно и обосновано решение, към което да се ориентират властите. 

Натрапва се убеждението, че по някакъв неизвестен за обществеността начин един човек с руски паспорт упражнява някаква недадена му чрез избори и прозрачни обществени процедури власт в Пловдив. По-неприятното в този случай е, че Пловдив не дава никакви знаци, че това състояние, в което е поставен, го притеснява.

А какво стана с енергията на "синия Пловдив"! 

Къде е свободолюбивия и непреклонен пловдивски дух? 

На тези въпроси имам едно силно пристрастно мнение, което няма да се хареса на много мои приятели, които иначе биха се радвали от премахването на Альоша. И то е, че евроатлантическата и проевропейска общност в Пловдив беше буквално разцепена от протестите срещу Борисов.

Сега двете части на тази общност продължават да се гледат с недоверие и като два лагера, които - да, сега имат общо правителство, но са готови във всеки момент, ако обстоятелствата го наложат, да се противопоставят една на друга. И по някакъв абсурден начин се активира пак онзи механизъм, който избра за втори мандат Радев. От едната страна стои отказът на правителството ясно и категорично да заяви сред приоритетите си премахването на руската символика, доминираща държавата ни, но от друга продължаващия действието си стереотип сред привържениците на ПП, донякъде и на ДБ според който, ако трябва да избират за по-малко зло от една страна действено сътрудничество с ГЕРБ и Борисов, а от друга да търпят още неопределено време Альоша, са склонни да изберат второто. Както преди 2 години избраха Радев... Лоша перспектива за Пловдив!

Освен ако пък под тази привидна незаинтересованост и пасивност не се натрупва критично количество ярост от унижението от един свинар, на което е подложен пловдивският дух.