Дали предишният Общински съвет законно е продал като празно дворно място близо 6 декара от Античния форум до пощата ще решава днес Върховният касационен съд.
Извършената през 2003 г. сделка скандализира пловдивската общественост. Апетитното парче в суперцентъра беше продадено на софийска фирма за 1,2 милиона лева - без търг и конкурс, с предназначението върху археологическите разкопки там да изникне поредният търговски център. Тя пък го препродаде на три пловдивски фирми. 
Под граждански натиск държавата оспори сделката чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Окръжният съд отсъди в нейна полза - всяка педя територия с археологически ценности е публична държавна собственост. Общината контраатакува пред Апелативния и той призна нея за права - това са си общински терени и като собственик, тя може да ги продава както си иска.
Когато преди около година общинският съветник Любозар Фратев внесе при вече новия състав на местния парламент предложение за декларация, която да адресират до ВКС, с изразена гражданска позиция за отмяна на сделката в името на обществения интерес и опазване на пловдивското културно и историческо минало, почти всички скочиха срещу него: това е не само вмешателство в работата на съда, а и безумие - общината да иска да я осъдят. "По-добре това, отколкото да изгубим форума", отговори Фратев, но само дето не го анатемосаха, че върви срещу общинския юридически интерес. 
Междувременно декларация за опазване на Античния форум от посегателства изпратиха не само архитектите от САБ, с мотиви и подпис се възпротивиха и 57 гръцки учени - археолози, историци, архитекти. 
Днес общинските юристи ще отстояват законността на взетото преди повече от 6 години решение, за да не излагат пловдивските институции. 
Напук на общинските "мъдрости" и неяснотата от предстоящото съдебно решение, в края на ноември миналата година пловдивското гражданско общество помечта за една нова визия на централния площад, който да изкара форума на мястото на друго сътворено преди години безумие - окаяно изпочупените вече плочи от врачански камък, чрез нови археологически разкопки, които да се превърнат в буквар по история. Дори вече има и идеен проект, разработен от архитектите Румяна Пройкова и Вера Коларова.