"Проблемът ви явно не е с краката, а с мозъка". Това гласи част от текста на бележка, която читател на Plovdiv24.bg е поставил под автомобилните чистачки на шофьори, паркиращи на места, предназначени за хора с увреждания:

Здравейте.

Аз съм човек с увреждане и пред блока, в който живея, има обособени инвалидни паркоместа. На теория тези места би трябвало да ми осигуряват достъп и спокойствие. На практика обаче едни и същи автомобили ежедневно спират там без стикери, като често дори се навират по две коли на едно място – въпреки че е направено по-широко, именно за да мога да слизам спокойно с количка.

Става въпрос за ул. "Д-р Иван Кесяков" №7, където има едно такова паркомясто, както и за ул. "Генерал Тотлебен" №1, диагонално срещу него, където е обособено още едно. Доскоро в района нямаше ясно обозначени места за хора с увреждания, тъй като паркингът беше разбит. Наскоро обаче общината се постара и направи удобен и хубав паркинг, като двете инвалидни места са ясно маркирани и обозначени. За съжаление – резултат няма, защото липсва контрол.

Подавал съм многократно сигнали на 112, но реакция няма. Оставял съм и бележки по автомобилите, за да обясня ситуацията, но резултатът е нулев. Нарушителите продължават безнаказано.

На снимките, които имам, невинаги се вижда ясно, че автомобилите нямат инвалиден стикер. Ако е необходимо обаче, съм готов да заснема видеоклип, в който да покажа отблизо и категорично, че такива стикери липсват. Според мен дори няма нужда от това, защото е достатъчно показателно, че понякога по две коли заемат едно инвалидно място.

Не съм ги засичал лично, за да им обясня очи в очи – и честно казано не е редно да се стига до конфликти между граждани. Това е работа на институциите.

В момента обаче аз оставам без възможност да паркирам на местата, които са предвидени за мен по закон, и съм принуден да се справям, както мога. Това е унизително и показва пълно бездействие от страна на контролните органи.

Моля ви да обърнете внимание на този казус и да му дадете гласност, защото той е не само личен проблем, а и обществен – утре може да се случи на всеки.

Благодаря ви!