Прекъсването на корабните маршрути през Ормузкия проток поставя на дневен ред използването на алтернативните маршрути за износ на петрол от Близкия изток. Те съществуват, но не са били активни, припомнят международни наблюдатели, а икономистът Георги Ангелов от Пловдив разяснява: 

Петролният пазар посрещна с оптимизъм новината, че Ирак ще възстанови петролопровода от Киркук до Джейхан в Турция. Това е един от трите петролопровода, които заобикалят протока Ормуз, другите два са в Саудитска Арабия и в ОАЕ.

970 километровият петролопровод до Джейхан има теоретичен капацитет е 1.6 милиона барела на ден, но не е работил от години с пълен капацитет, а след това беше затворен изцяло за около 2 години заради спорове между Кюрдските регионални власти и правителството на Ирак. Предполага се, че първоначално петролопроводът ще започне работа с около 250 000 барела петрол на ден, което е минимална част от иракския добив от преди иранската криза (над 4 милиона барела на ден). Но потенциално с времето петролопроводът може да повиши преноса двойно или тройно.

Това няма да е голямо облекчение за световния пазар, но всъщност ще увеличи доставките към нашия регион, така че ще е добре за Средиземноморието и Европа.

Петролопроводът в ОАЕ също работи - макар че там се появяват проблеми с дронове, които атакуват пристанището във Фуджейра, където петролът се товари на танкери.

Най-голям е петролопроводът в Саудитска Арабия - т.нар. петролопровод Изток-Запад, който позволява пренос на около 7 милиона барела от саудитския петрол да се изнася през Червено море, вместо през протока Ормуз. Но самото пристанище на Червено море има по-малък капацитет от 4-5 милиона барела.