През последните месеци темата за обновяването на многофамилните жилищни сгради по европейски и държавни програми отново разпали страстите в българските входове. Често срещан феномен в практиката е появата на собственици, които вярват, че отказът им да се включат в задължителното Сдружение на собствениците автоматично ги освобождава от всякакви финансови ангажименти, най-вече за предварителната паспортизация на сградата.

Правният експерт по темата адв. Атанас Атанасов обяснява чрез редица свои публикации в социалните мрежи, че тази масова представа е пълна юридическа заблуда. Практиката показва, че разочарованието на нежелаещите съседи обикновено е въпрос на време, тъй като законът предвижда ясни механизми, които не позволяват на индивидуалния инат да блокира колективния интерес.

Обикновено процедурата стартира по инициатива на етажната собственост, която взема официално решение за кандидатстване чрез протокол от Общото събрание. Тъй като програмите се администрират чрез Сдружения на собствениците с цел легитимно усвояване на публични средства, законът изисква учредяването на такова сдружение с минимум две трети (67%) от идеалните части. Важният детайл, който масово се пропуска, е че това сдружение е просто инструмент за финансиране, който по никакъв начин не заменя традиционното Общо събрание на входа. Двете структури съществуват паралелно и имат различни правомощия.

"Адвокате, аз не искам да участвам в сдружението на собствениците. Значи не могат да ме накарат да платя за паспортизация, нали? Краткият отговор е: Могат.“

Причините за съпротива сред някои граждани често изглеждат напълно човешки и разбираеми. Част от тях вече са инвестирали лични средства в скъпи изолации, други се притесняват от липса на бюджет за първоначалните такси, а трети просто изпитват дискомфорт от идеята външни лица да извършват огледи в домовете им. Вместо конструктивен диалог обаче, реакцията често прераства в открит саботаж - заключване на апартаменти, бягство извън града, съдебни обжалвания на събранията и търсене на вратички в закона.

Коренът на тази грешка се крие в неправилното свързване на плащането с членството в сдружението. Решението за участие в програмата и за събиране на средства за техническо обследване се гласува от Общото събрание, чиито актове са безусловно задължителни за абсолютно всеки собственик във входа. Юридическият парадокс за саботиращите е, че евентуалното дело срещу тях се завежда не от самото сдружение, а от управителя на етажната собственост в името на Общото събрание.

В крайна сметка равносметката за недоброжелателните съседи е крайно неблагоприятна. Те успяват единствено да спечелят известно време, но на финала биват принудени по съдебен ред да заплатят своя дял от паспортизацията, заедно с натрупаните съдебни разноски и хонорари. Междувременно фасадата на сградата се обновява цялостно, включително и техният собствен апартамент. Юристът съветва гражданите да заменят делата и ината с открити разговори на съседско ниво, тъй като в противен случай единственият сигурен резултат са излишно изгубените нерви и сериозните финансови щети за личния бюджет.