Коментар в социалните мрежи на писателя от Пловдив Недялко Славов. 

Съвременният фашизъм е органичен. Той е философия на потребителския човек, който е напълно духовно и културно заличен. Когато гъсеничното му налазване и опоскване на живота изчерпи материалното, тоест стоките, храните и епидермалните удоволствия, той ще се нахвърли върху своя себеподобен бесуващ събрат. И това ще е нахвърляне на канибал върху канибала, на деца срещу родители, на пол срещу пол, народ срещу народ, раса срещу раса, континент срещу континент. И ще е за въздух, земя, ресурси, територии за ново плюскане. Какви евро и галактически бла-бла ценности, демокрации, емпатии, и прочие инфантилни словесни шпакловки на зверското!

Иде диво малтусианско общество (б.р. - Според Томас Малтус, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Според него това, което държи населението под контрол са нещастия -войни, епидемии, глад и болести-, морални ограничения и поквара,към които той включва убийства, предпазване от забременяване и хомосексуалност). Че и цифровизирано. Че и с изкуствен интелект. То вече е дошло.

Все по-често си мисля за пророческия въпрос на Марк Аврелий от преди две хилядолетия:

" А ако няма бог,

защо ми е да живея в свят без богове?"

Славов е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“ и културология в Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Превеждан е на английски, немски, руски и гръцки език.

Недялко Славов е носител на национални награди за поезия и проза, сред които Национална награда за поезия "Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения "Мраморни години“, Национална награда за литература "Христо Г. Данов“ за романите "Фаустино“ и "Камбаната“, Награда "Хеликон“ за нова българска художествена проза за романите "432 херца“ и "Камбаната“, както и множество литературни номинации.

Недялко Славов има особено място в съвременната българска литература. Творбите му са пропити със страстен хуманизъм, стилът му е експресивен и изключително метафоричен