В двора на най-старата пловдивска гимназия “Свети Свети Кирил и Методий" ще бъде поставен паметник на княз Александър I, информира Plovdiv24.bg. Общинските съветници на Пловдив ще вземат решение по предложение от кмета Костадин Димитров, изпратено до комисиите.
Припомняме, че в сградата на хуманитарната гимназия се помещава и основното училище, което носи името на първия, който управлява страната след Освобождението на България от турско робство.
Инициативата за поставянето е на директора на училището Гергана Янева, както и на група учители, родители и общественици. Средствата за изграждането и поставянето на монумента ще стане чрез дарения. Цялостният проект ще бъде съгласуван с НИНКН, като отговаря и на всички изисквания на закона, тъй като попада в територия - групов паметник на културата историческа зона “Филипопол - Тримонциум - Пловдив".
Целта е да бъде поставен през 2027 година, когато се навършват 170 години от рождението на Княз Александър I Батенберг.
Княз Александър I Батенберг е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на Великите сили според Берлинския договор, но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема присърце задачата до оглави българската държава. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши преврат и да установи свой едноличен режим на пълномощията до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние.
На свой ред, руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на Съединението се обявява за "княз на Северна и Южна България“ и предприема дипломатически стъпки за международното му признаване, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от българската армия. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва Сръбско-българската война.
Княз Александър застава начело на младата българска армия. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на престижа на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията.
На 9 август 1886 г. е извършен военен преврат и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на перитонит. Останките му са пренесени в България и се намират в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на София.








bay40
на 11.01.2026 г.
"Непосредствено след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, в изпълнение на директива от своето правителство,Рудолф фон Кевенхюлер-Меч насърчава сръбския крал Милан да поиска териториални компенсации от уголемената българска държава. Кевенхюлер смята, че след обединението на Северна и Южна България зависимото от Австро-Унгария Сръбско кралство трябва да получи областта около София, за да пресече българските стремежи към присъединяване на Македония и да гарантира австроунгарското господство в Западните Балкани." Правете си изводите коя империя е срещу Съединението. Прочетете и за Руско-турският протокол от 3 март 1909 г., за да видите коя империя е платила независимостта на България.
Майна Таун
на 11.01.2026 г.
Браво, много добра идея!
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им!