©

Още при влизането си в Борово ще забележите колко голямо значение отдават местните на вярата. На най-високата точка над селото, някак самотно, но и някак величествено, се извисява параклисът - "Възнесение Господне". Построен едва през 2006 година на място, тачено от древността, белият храм с червен покрив и камбанария е изцяло дело на местните жители - направен с доброволен труд и лични средства.

Най-висок връх тук е връх Кръстов - 1428 м. Разклоненията на ридовете - Радюва планина, Крушовска планина, Градище планина, Гордюва чука, Новаковски балкан, Момчиловски рид, Кайнадински рид, Жълти дял и Устренски рид са наредени един след друг като развълнувано море.

Първите писмени сведения за с. Борово датират от XI век (1083 г.) Селото е споменато редом с други селища от Родопите в Типика на Григорий Бакурияни за монашеската общност в Бачковския манастир, по-късно е посочено в османски регистър на джелепкешаните от 1576 г., а археологическите останки в и около него показват, че то е било населено още от V-IV век пр. н.е.

В землището на селото се намира известният православен манастирски комплекс "Кръстова гора - Света Троица". Легендите разказват, че в Кръстова гора се намира кръстът, на който е разпънат Христос.