В обширно интервю за руското списание "Международная жизнь“ извънредният и пълномощен посланик на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова заяви, че официалните отношения между двете държави са достигнали най-ниската си точка от установяването на дипломатическите връзки през 1879 г. до днес. Според нея обаче връзките между народите остават живи благодарение на споделената история, духовност и културно наследство.

"Не се осъществяват контакти нито на правителствено, нито на парламентарно ниво“, подчерта Митрофанова. Въпреки това, според нея, комуникацията с обикновените български граждани остава отлична, като мнозина изразяват симпатия и уважение към Русия. Българите се грижат за паметниците, посветени на руските воини, загинали за освобождението на страната от османско владичество и във Втората световна война, посочи тя.

Посланикът отбеляза, че 3 март – Денят на Освобождението – продължава да се чества тържествено в България, макар руските представители да не получават официални покани от 2022 г. насам. Руският дипломатически корпус и съмишленици в страната по традиция отбелязват празника с поклонения в Плевен, Шипка и София, като събитията се посещават от много граждани с руски и български знамена.

Въпреки политическото охладняване, Митрофанова посочва, че в областта на икономиката, културата и образованието все още съществуват активни връзки. Контактите между неправителствени организации, културни институции и в сферата на правоприлагането (особено по въпросите на екстрадицията) продължават.

Руският език също запазва силно присъствие в българската образователна система. Към септември 2024 г. над 106 000 ученици в 873 училища изучават руски език, а в Руския дом в София се провеждат популярни курсове, посещавани както от възрастни, така и от деца. Въпреки това Митрофанова изрази загриженост за бъдещ недостиг на преподаватели и преводачи, тъй като интересът към руска филология намалява.

Посланик Митрофанова остро разкритикува българската външна политика, наричайки я "антируска“ и "изцяло подчинена на Брюксел и Вашингтон“. Според нея София изпълнява "безропотно“ указанията от външни "центрове за вземане на решения“, милитаризира армията си и следва твърда линия на конфронтация с Русия в рамките на ЕС и НАТО.

В интервюто бяха засегнати и исторически теми. Митрофанова припомни ролята на Русия в освобождението на България и подчерта, че в страната има над 580 паметника, посветени на тази епоха. Тя определи като "несправедлива“ настоящата критика към съветския период в българската история и заяви, че в онези години страната е заемала далеч по-добро място в световните класации по жизнен стандарт, отколкото днес.

Относно демонтирането на Паметника на Съветската армия в София, Митрофанова изрази разочарование, подчертавайки, че действията се извършват "под претекст за ремонт“, без той реално да започва. По думите ѝ обаче, в други градове като Пловдив, обществеността и градската администрация се противопоставиха на подобни инициативи.

По случай 80-годишнината от края на Втората световна война, руското посолство и организации на сънародници организираха събития в над 50 населени места в България. Включени бяха церемонии, концерти, фестивали, филмови прожекции и изложби, а в София и Пловдив бяха проведени шествия и възпоменателни митинги, подкрепени от дипломатически мисии на страни от ОНД.

"Въпреки трудностите и изолирането ни от официалните структури, народната памет и духовна свързаност между нашите два народа продължава да живее“, обобщи посланик Митрофанова.