Хубаво е да има повече толерантност на пътя, но обикновено с нея идват и много проблеми. Защото ти си отстъпчив и разбран, но другите не са. Много умерено правя път на пешеходци, защото не веднъж пред очите ми е щяло да стане най-лошото. Не давам и път на колеги, които са без предимство. По същите съображения. И всичко това от лош опит по българските пътища. Да не говорим, че ако някой няма видимост, да му даваш път и на практика да го склоняваш към самоубийство. Като не можеш да направиш маневра, ще изчакаш условия, които ти позволяват да я извършиш. Не по-рано! Какво значи те не виждали, а той им давал път? Значи той се явява техните очи, така ли? Вие така ли вярвате на пътя?