Радослав Бимбалов, който през средата на 90-те бе част от български музикално-сатиричен дует "Замунда банана бенд“, сподели в страницата си във фейсбук своите размишления за паметника на Альоша в Пловдив:  

Като кореняк пловдивчанин, майна до дъното на столичната си душа и най-вече като човек, който вече е свалял Альоша от хълма, да ви кажа някои неща.

Преди десетина години пуснахме една невинна реклама за пловдивски мол. Във визията Альоша го нямаше на хълма - беше слязъл до мола да пие една бира в жегата.

Веднага след като излезе тази закачлива реклама няколко (да, НЯКОЛКО СА) българо-руски сдружения от Пловдив излязоха с гневна декларация, в която анатемосваха нас, авторите. Възмутително било, поругаване сатанинско.

Тия дни чета всякакви възгласи относно този шейсет и пет годишен каменен чичо с автомат, под чието дуло съм израсъл. От "оставете историята на мира“ до "той е нашият Исус“ (Рио де Жанейро, майна).

Някои псевдо-патриоти от междутепетен вид дори заявиха, че този паметник изобразявал руския освободител от турското ни робство. Доста плиткоумно, защото солдатът е в униформа на съветската Червена армия, а отдолу дори си пише, ама кой ли ти чете…

Надига се и пловдивският еснафлък (роден, мил, обичан от мен) и казва "абе цялата работа втасала, майна, тва ли е най-важното в момента?“.

Изпуснали сме момента, това е вярно. Трябваше още преди трийсетина години да премахнем всички символи, които съветската власт и нейните български слуги бяха поставили на челата ни. Точно както в Германия изкъртиха свастиката от всички обществени сгради веднага след падането на нацисткия режим.

Альоша не е артистична татуировка, нито е белег от миналото. С щръкналите над всичко и всички Альоша, Моча и всички останали подобни символи ние бяхме жигосани, като истински роби.

И, майна, ако не осъзнавате това значи все още сте такива", завършва поста си Бимбалов.

Сега Радослав Бимбалов е рекламист, писател и политически коментатор.  Издава първия си роман на 25 години. "Аз, маниака“ (изд. "Хермес“, 1998) е посрещнат с интерес от читателите и въпреки че продължава да пише статии за редица медии и да публикува разкази в общи сборници, в следващите 23 години авторът решава да не издава самостоятелна книга. По негови думи – защото не е готов, трябва тепърва да опознава хората и да се учи да пише.

През 2022-ра излиза неговият сборник с разкази "Млък“ (изд. "Сиела“, 2022), който попада в номинациите за наградите "Перото“ и "Хеликон“ и печели престижното трето място в конкурса "Национална литературна награда "Йордан Радичков“