Кръвната група съдържа информация за еритроцитите (червените кръвни телца) на даден индивид. Тя зависи от веществата (въглеводороди и белтъци) в клетъчната мембрана. Три от най-важните белега са A, B и 0 (AB0) и резус-факторът (Rh).

Съществуват четири допустими комбинации, които определят кръвната група:

α и β: първа (0)

A и β: втора (A)

B и α: трета (B)

A и B: четвърта (AB)

Кръвната група влияе върху способността на тялото да произвежда интерферони по време на вирусна инфекция, която е пряко свързана с проблемите на имунната система. Учените са установили коя е кръвната група, която гарантира по-силен имунитет. Те поясняват, че интерфероните са белтъци, секретирани от клетките на тялото в отговор на инвазията на вируси, бактериални вещества и химикали с ниско молекулно тегло. Учените са категорични, че притежателите на четвърта кръвна група са най-силни по отношение на производството на интерферони. В тялото на тези хора белтъкът се произвежда по-ефективно с цели 92%. При хората с първа и трета кръвна група резултатите също са високи и са съответно 80 и 91%.

В почти 40% от случаите носителите на втора кръвна група имат намалена способност да произвеждат интерферони и са по-податливи на заболявания от останалите, уточняват учените. Според тях тези показатели може да повлияят на рисковете от развитие на захарен диабет или на склонността към инфекции. Хората с кръвна група първа имат по-нисък риск от развитие на захарен диабет тип 2, докато хората от втора група имат висок риск от развитие на артериална хипертония.