Осем държави от Европейския съюз, сред които и България, са блокирали отварянето на Клъстер 3 в преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС. Това съобщава сръбското издание "Съвременна политика“, позовавайки се на дипломатически източници.

По време на днешното заседание на Комитета на постоянните представители на държавите членки на ЕС (КОРЕПЕР) в Брюксел посланиците не са постигнали необходимото съгласие, за да дадат зелена светлина за следващ етап от европейската интеграция на Белград.

Според информацията срещу отварянето на Клъстер 3 са се обявили Нидерландия, Белгия, България, Хърватия, Швеция, както и трите балтийски държави – Естония, Латвия и Литва.

Основните аргументи на тези страни са свързани с недостатъчния напредък на Сърбия в областта на върховенството на закона, както и с непълното ѝ съобразяване с общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС. Сред посочените критики е и отказът на Белград да се присъедини към санкциите срещу Русия.

По неофициална информация въпросът за Клъстер 3 ще бъде разгледан отново на следващото заседание на КОРЕПЕР, както и на заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси, насрочено за 14 юли. Дипломатически източници обаче смятат, че на този етап няма индикации държавите, които сега се противопоставят, да променят позицията си.

По-рано този месец Европейската комисия препоръча държавите членки да одобрят отварянето на Клъстер 3. От Комисията отчетоха, че въпреки че Белград все още не е изпълнил изцяло всички ключови политически критерии, е постигнал достатъчен напредък, за да продължи преговорния процес.

Тази оценка е изложена в т.нар. нонпейпър на Европейската комисия, както и в допълнителен документ, изпратен от сръбското правителство до страните членки на ЕС на 3 юли.

По време на дебат в Европейския парламент еврокомисарят по разширяването Марта Кос защити препоръката на Комисията. По думите ѝ предприетите от сръбските власти реформи са добра основа за продължаване на преговорите. Тя посочи напредъка по изпълнението на препоръките на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), както и предприетите стъпки за формирането на нов състав на Регулаторния орган за електронните медии (РЕМ), които според нея са окуражаващ сигнал.