Европа се събра, за да обсъди поетапното отпускане на мерките

Лидерите на страните членки са постигнали съгласие да работят за създаването на Европейски фонд за възстановяване в помощ на икономиката на ЕС след пандемията с коронавируса, съобщи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Мишел съобщи, че лидерите са подкрепили трите мрежи за безопасност на стойност 540 млрд. евро, които бяха договорени от министрите на финансите - за работещите, малките и средни предприятия и страните членки от еврозоната и изрази надежда, че те ще заработят от 1 юни. За фонда за възстановяване той уточни:

“Този фонд трябва да е с достатъчен обем и насочен към най-засегнатите сектори и географски региони на Европа. Той трябва да е предназначен за справяне с тази безпрецедентна криза. Затова възложихме на Комисията да проучи конкретните нужди и спешно да излезе с предложения, които да са в съответствие с предизвикателството, пред което сме изправени“.

 "Категорично брутният вътрешен продукт ще спада навсякъде, но в някои страни спадът ще е по-рязък, отколкото в други", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя допълни, че някои сектори, като например, туризма, ще са по-потърпевши от други и подчерта, че е необходим отговор, който да гарантира интегритета на Общия пазар:

“Убедена съм, че има само един инструмент, който може да осъществи всички задачи, необходими за възстановяването. Това е европейският бюджет, който да е свързан категорично с фонда за възстановяване. Бюджетът е преминал през изпитанията на времето, има доверието на всички страни членки и сам по себе си е предназначен за инвестиции, кохезия и конвергенция“.

Фон дер Лайен допълни, че за да може 7-годишният бюджет да набира средства, които после да насочва към страните членки, таванът на собствените ресурси трябва да се повиши до 2 на сто от брутния национален доход през следващите 2-3 години вместо сегашните 1.2 на сто.

Ръководителите на страните-членки са възложили на Европейската комисия да направи оценка на отражението на пандемията върху цялата европейска икономика - както и на отделните държави, така и на някои специфични сектори.

"Категорично брутният вътрешен продукт ще спада навсякъде, но в някои страни спадът ще е по-рязък, отколкото в други", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя допълни, че някои сектори, като например, туризма, ще са по-потърпевши от други. Фискалният ефект от кризата също се различава значително и някои страни могат да окажат далеч по-голяма бюджетна подкрепа на своите икономики от други , подчерта тя.

Фон дер Лайен добави, че трябва да се увеличи следващият 7-годишен бюджет, така че той да доведе до необходимите инвестиции в целия ЕС.