Европейската комисия предложи на Съвета на ЕС да установи наличието на прекомерен дефицит в България поради неспазване на заложения критерий в европейските фискални правила. В отделен проект за препоръка Брюксел настоява страната ни да коригира ситуацията до 2029 г., като предприеме ефективни действия и представи необходимите мерки заедно с проектобюджетния си план за 2027 г. до 15 октомври тази година.

Нарушаване на европейския праг от 3%

Според официалните данни, предоставени от Евростат на 22 април 2026 г., дефицитът на сектор "Държавно управление“ в България е достигнал 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г. Този показател превишава установената референтна стойност от 3% от БВП. Тъй като страната ни не е докладвала пред Евростат планиран дефицит за настоящата 2026 г., в своята пролетна икономическа прогноза Европейската комисия очаква недостигът да се увеличи още, достигайки 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% през 2027 г., оставайки трайно над позволения праг.

Влиянието на военните разходи върху хазната

Комисията отбелязва, че превишението над 3% от БВП през 2025 г. се обяснява изцяло с увеличението на разходите за отбрана спрямо предходната 2024 г. Прогнозираното превишение за 2026 г. обаче вече не може да бъде оправдано изцяло с по-високите военни бюджети. Поради тази причина критерият за дефицита се счита за неизпълнен, предава БГНЕС. В проекта се посочва, че релевантните фактори в доклада се оценяват като утежняващи за България, тъй като дефицитът се увеличава значително над позволените граници.

Ниски нива на държавния дълг

В същото време държавният дълг на България се запазва далеч под допустимия европейски лимит. В края на 2025 г. той е възлизал на 29,9% от БВП при референтна стойност от 60%. Въпреки че Комисията прогнозира дългът да нарасне до 32,3% от БВП в края на 2026 г. и до 35,5% през 2027 г., неговите нива ще останат напълно съобразени с европейските изисквания.

Корективен път и ограничаване на разходите

Проектът за препоръка предвижда въвеждането на строг контрол, като България трябва да ограничи номиналния растеж на нетните си разходи до 4,2% през 2026 г., 3,4% през 2027 г., 3,4% през 2028 г. и 3,2% през 2029 г. Кумулативните тавани спрямо 2025 г. са фиксирани съответно на 4,2%, 7,7%, 11,4% и 15%. Ако този корективен план бъде изпълнен, дефицитът ще намалее до 2,9% от БВП през 2029 г., влизайки под прага от 3%. Дългът от своя страна ще продължи да се покачва, като се очаква да достигне 38,3% от БВП в края на 2029 г., което е значително под критичния лимит от 60%.

Гъвкавост при отбранителните договори

До 2028 г. Брюксел предлага на България ограничена гъвкавост заради по-високите разходи за отбрана. Тя ще се прилага само за тази част от увеличението на военните бюджети спрямо 2024 г., която надхвърля 0,6 процентни пункта от БВП, и не може да надвишава общо 0,9% от БВП. След 2028 г. страната ни може да получи възможност за допълнително превишаване на таваните за нетните разходи, но само ако то е пряко обвързано с доставки на военно оборудване, договорени преди края на 2028 г., и остава в рамките на общия лимит.

До пълното коригиране на прекомерния дефицит България ще бъде задължена да докладва за напредъка си най-малко на всеки шест месеца. Това ще става през пролетта чрез годишния доклад за напредъка до 30 април и през есента чрез проектобюджетния план до 15 октомври.