Европейският омбудсман Тереза Анжиньо официално стартира разследване срещу председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поради отказ за предоставяне на достъп до кореспонденция в затворена дигитална група, в която са участвали ключови европейски лидери и украинският президент Володимир Зеленски. Процедурата е задействана след официално запитване от разследващата организация "Follow the Money“, на което Комисията е отговорила с отказ, информира Vesti.bg и "Берлинер Цайтунг“. Разследването на Анжиньо е насочено конкретно към начина, по който Комисията е заобиколила правилата за прозрачност, а не към самото съдържание на провежданите дискусии.

Обхват на тайния чат и мотиви за отказа

Според изнесената информация, в тайния комуникационен канал са били включени германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Джорджия Мелони и британският премиер Киър Стармер. Съществуването на тази група стана публично известно още през януари, като се предполага, че лидерите са обсъждали обща стратегия за отношенията с президента на САЩ Доналд Тръмп и методи за ограничаване на неговото глобално влияние.

От Европейската комисия аргументираха решението си да не публикуват чатовете с твърдението, че това би нанесло сериозна вреда на международните отношения на Европейския съюз с трети държави. В официално писмо до организацията-заявител Тереза Анжиньо потвърди започването на процедурата по проверка на административните действия на Комисията, като първата среща между двете институции е насрочена за средата на юли, а самото разследване се очаква да продължи няколко месеца.

Предишни конфликти и системни проблеми с прозрачността

Настоящият казус поставя Урсула фон дер Лайен в пореден открит сблъсък с органите по прозрачност, след като през изминалата година съдът на Европейския съюз вече установи наличие на порочни практики в работата на ЕК. Тогава съдът се произнесе по повод обработката на официални запитвания за текстова кореспонденция между председателя на Комисията и изпълнителния директор на Pfizer Алберт Бурла по време на глобалната пандемия.

Институционалното напрежение в Брюксел ескалира допълнително и по-рано този месец, когато европейският омбудсман отправи остри критики към Изпълнителната власт заради автоматичното изтриване на текстово съобщение от френския президент Еманюел Макрон, засягащо търговската сделка с Меркосур. Тогава от ЕК оправдаха заличаването на информацията с мотива, че съобщението просто е повтаряло вече публично известни изявления на френската страна, но Анжиньо категорично обяви подобно изтриване за незаконно. Новият случай със затворената лидерска група задълбочава съмненията относно вътрешните процедури на европейската изпълнителна власт за съхранение на служебна информация, превръщайки прозрачността на дигиталната комуникация в сериозен институционален дебат на европейско ниво.