Надпреварата за наследник на Антониу Гутериш на върха на Организацията на обединените нации (ООН) вече започва да се очертава преди изтичането на неговия мандат през януари. Три независими източника от световната организация съобщиха пред специализираното за Близкия изток издание "Пундит" (The Pundit), че САЩ разглеждат българския дипломат и бивш министър Николай Младенов като потенциален кандидат за поста генерален секретар.

Според високопоставен източник от западна дипломатическа мисия в ООН, американски представители вече са започнали неофициални разговори за лансирането на Младенов. Целта е да се прецени каква подкрепа би събрал той и дали някоя от държавите с право на вето в Съвета за сигурност би блокирала кандидатурата му преди официалния старт на процедурата.

Втори и трети източник от структурите на ООН в Ню Йорк потвърждават, че името на българина се повдига активно от Вашингтон. Интересен детайл е, че генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси (Аржентина), който също е сред претендентите за поста, паралелно работи за осигуряването на американска подкрепа.

В момента Николай Младенов заема позицията на върховен представител на Съвета за мир в Ивицата Газа - структура, създадена от Доналд Тръмп през януари, след подписването на споразумение за прекратяване на огъня в египетския курорт Шарм ел-Шейх през октомври 2025 г.

Преди настоящата си роля Младенов извървя дълъг политически и дипломатически път. Министър на министър на външните работи на България е в първото правителство на Бойко Борисов до 2013 г. Назначен е от Бан Ки Мун за специален представител за Ирак. Според Моатаз Халил, бивш постоянен представител на Египет в ООН, Младенов е работил "тихо“ и не е оставил особена следа там. Като специален координатор за Близкия изток Младенов е хвален от Израел за професионалния си подход и липсата на публични пропагандни кампании. Той бе сред малкото служители на ООН, подкрепили открито Авраамовите споразумения.

След напускането на ООН Младенов се присъединява към Вашингтонския институт за близкоизточна политика (свързван с влиятелното произраелско лоби AIPAC), а по-късно оглавява Дипломатическата академия "Анвар Гаргаш“ в Абу Даби. По време на престоя си в ОАЕ той координира действията си с Джаред Къшнър за нормализиране на отношенията между Израел и няколко арабски държави, спечелвайки си доверието на администрацията на Тръмп.

Въпреки сериозната подкрепа от САЩ, кандидатурата на Младенов е съпътствана от сериозни критики и противоречия.

Критици и източници от Медийната служба на правителството в Газа обвиняват Младенов, че в докладите си пред Съвета за сигурност се фокусира едностранчиво върху разоръжаването на палестинските групировки, като същевременно спестява мащабните израелски нарушения на примирието.

По данни на палестинските служби, за последните 250 дни Израел е нарушил споразумението 3269 пъти, убивайки близо 1000 цивилни. Освен това се посочва, че Израел пропуска едва 36% от договорената хуманитарна помощ (52 740 от 147 000 камиона) и блокира лечението на ранени в чужбина. Последният доклад на Младенов обаче не споменава тези данни, но засяга въпроса с палестинските оръжия цели 20 пъти.

Името на българския дипломат изплува и в международното разследване "Пандора Пейпърс“. Документите показват, че на 9 август 2013 г. – само седем дни след като е назначен за представител на ООН в Ирак – Младенов е регистрирал офшорната компания Afron Enterprises Ltd на Сейшелските острови.

Пред разследващия сайт BIRD Младенов заявява, че фирмата е била планирана като консултантска преди назначението му и никога не е извършвала дейност или финансови операции. От ООН обаче потвърждават, че компанията никога не е била вписвана в задължителните му имуществени декларации.

Конкуренцията и процедурата по избор

Пътят на Младенов към най-високия дипломатически пост в света няма да бъде лесен. Сред останалите официални претенденти личат международно признати имена като Мишел Бачелет – бивш президент на Чили; Рафаел Гроси – генерален директор на МААЕ (Аржентина); Ребека Гринспан – Коста Рика; Маки Сал – бивш президент на Сенегал и Мария Фернанда Еспиноса – Еквадор.

Неформалните консултации и индикативните гласувания в ООН ще продължат до октомври. За да бъде одобрен, успешният кандидат трябва да събере поне 9 гласа от 15-членния Съвет за сигурност и което е най-важно да не получи вето от нито един от петте постоянни членове (САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия). Едва след това кандидатурата се изпраща за окончателно гласуване в Общото събрание на ООН.