Христо Радков, председател на Българското обединение на шофьорите и бивш председател на "Менса – България“, коментира в интервю за в. "Труд“ последните промени в Закона за движение по пътищата, които влизат в сила от 5 септември.

Той разказва, че е участвал активно в обсъжданията в парламентарните комисии и е оспорил близо половината от първоначално предложените 90 параграфа. По негови думи благодарение на намесата му са отпаднали поне 20 напълно абсурдни и дори опасни идеи. Като пример посочва предложението за задължителна дистанция от 300 метра между тежкотоварни превозни средства. Според него това би довело до рязък скок на челните удари, тъй като леките коли и моторите щели да се вмъкват в оставената "празнина“. Радков е убеден, че депутатите често нямат нужната компетентност и приемат решения под натиска на най-шумните групи в обществото, а не въз основа на експертни анализи.

Той е особено критичен към МВР, което според него се опитва да улеснява собствената си работа, без да мисли за реалните проблеми на пътната безопасност. Радков дава пример с правилото автомобил да не минава технически преглед, ако собственикът има неплатени глоби. Това според него е нелогично, защото състоянието на колата няма връзка с финансовите задължения на водача. Дори в някои щати в САЩ изобщо няма годишни технически прегледи, но пътната безопасност там е по-добра, подчертава той.

Въвеждането на системата за засичане на "средна скорост“ Радков определя като безсмислено. Технологиите и мобилните приложения вече предупреждават шофьорите за такива участъци и дори им изчисляват с колко да намалят, за да не бъдат санкционирани. В редица европейски страни практиката е доказала, че ефектът от мярката е минимален. Според него и у нас много бързо ще стане ясно, че методът е неефективен, а наложените санкции лесно ще падат в съда.

По повод увеличаването на глобите Радков признава, че то е било очаквано, но смята, че и тук липсва логика и анализ. За пример посочва новата санкция от 30 лв. за неносене на документи. В ерата на дигитализацията, когато полицаите разполагат с устройства за проверка на всички данни, изискването гражданите да носят книжки и талони изглежда напълно излишно и няма никаква връзка с пътната безопасност.

Радков критикува и начина, по който МВР води статистиката за катастрофите. По негови думи полицията често "коригира“ данните – например не включва жертви, които са починали известно време след инцидента, или записва по-малък брой ранени в протоколите. Така официалната информация не отразява реалната картина, а в резултат обществото и институциите работят с неверни данни. Той дори разказва личен случай, когато негов роднина е загинал след катастрофа, но е бил вписан в статистиката едва месеци по-късно, след негови многократни настоявания.

Като решение Радков предлага създаването на централен регистър за тежките пътнотранспортни произшествия, който да се поддържа не от МВР, а от независим орган – например Държавната комисия по безопасност на движението. В него трябва да се събират данни не само от полицията, но и от здравните институции, прокуратурата, съдилищата и дори затворите, за да има пълна и точна картина.

В заключение той подчертава, че законите трябва да се правят на база експертни анализи и реални факти, а не заради натиск "от улицата“ или за да се улеснят чиновници и полицаи. Липсата на компетентност и последователност в законодателството според него е една от основните причини България да е сред държавите с най-много жертви по пътищата в ЕС.