На 30 юни 1971 година в прохода Витиня при зловеща автомобилна катастрофа загиват легендарните български футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Смъртта на обичаните спортисти предизвиква всенароден шок, а последвалото поклонение се превръща в най-масовото траурно шествие в историята на страната, хвърляйки в паника управляващата комунистическа власт, информира Plovdiv24.bg.

Фаталният инцидент край Витиня

Двамата именити футболисти пътуват от София за Враца с бежовото "Алфа Ромео“ на Гунди. Малко след моста над река Бербеш автомобилът не успява да спре на Т-образния разклон с пътя Ботевград-Витиня-София и се забива в движещ се към столицата камион "ЗИЛ“. Ударът попада точно зад шофьорската врата, където се намира резервоарът на колата, и тя пламва моментално. Аспарухов и Котков загиват на място вследствие на последвалия пожар.

Футболното наследство на двете легенди

В началото на 70-те години на миналия век България е неизменен участник на световните първенства, а Гунди и Котков са основната движеща сила на националния отбор. Георги Аспарухов има общо 247 мача и 150 гола в клубната си кариера, от които 125 за "Левски“ и 25 за "Ботев“. Той придобива статут на легенда за "сините“ със своите 118 попадения в по-малко от 200 срещи. През 1965 година Аспарухов разделя престижното осмо място в класацията за "Златната топка“ на "Франс Футбол“ с Алесандро Мацола и Валери Воронин, а три години по-късно бележи исторически гол срещу световния шампион Англия на стадион "Уембли“. Изключителната им популярност се подсилва и от факта, че по онова време посещаемостта на футболните мачове у нас рядко пада под 20 000 души.

Информационното затъмнение на управляващите

Притеснена от огромната популярност на спортистите и съвпадението с трагедията на съветския космически кораб "Съюз 11“, при която загиват трима космонавти, Българската комунистическа партия (БКП) налага пълна цензура над инцидента. Ден след катастрофата водещият партиен вестник "Работническо дело“ излиза на първа страница с новини за космическата авария, селското стопанство и рекордите на тружениците от Пазарджик, както и за визита на гръцки дипломат в София. Съобщението за смъртта на Гунди и Котков е скрито на последна страница в кратък текст без заглавие. Спортните издания "Народен спорт“ и "Старт“ също не публикуват нищо на 1 юли. Централната емисия на телевизионната програма "По света и у нас“ съобщава за трагедията едва в края на блока, след новините за съветските космонавти и постиженията в земеделието.

Страхът на властта от народната любов

Въпреки цензурата, новината се разпространява бързо в цялата страна. В деня на погребението към столицата пристигат хиляди граждани. По официални данни на властта присъстват 150 000 души, но според съвременници реалната бройка е сериозно занижена. Целият състав на софийската милиция, пожарникарите и военните не успяват да овладеят ситуацията на стадиона, а поклонението прераства в неконтролируема манифестация.

След събитията Политбюро на ЦК на БКП провежда заседание, на което министърът на вътрешните работи Ангел Солаков е посочен като изкупителна жертва за допуснатото струпване и е отстранен от поста си на 13 юли 1971 година. Според разсекретените партийни архиви тогавашният държавен лидер Тодор Живков остро критикува Солаков за това, че шествието е засенчило траура за съветските космонавти и е събрало повече хора от погребението на Георги Димитров. Живков заявява пред ЦК, че режимът няма да търпи издигането на други кумири за младежта извън официално одобрените от партията. Поклонението пред Аспарухов и Котков, наред с това пред царя Борис III, остава в историята като най-масовото и емоционално събитие за българския народ.