Лятото наближава и хиляди пловдивчани скоро ще натискат педала към Черноморието или към гръцките плажове. По пътя ги чакат камери за средна скорост, глоби и усещане, че държавата "работи по проблема". Но работи ли наистина?

Нов анализ на Института за пътна безопасност (ИПБ), публикуван тази седмица, дава смущаващ отговор: почти не. Plovdiv24.bg направи задълбочен анализ на доклада и как той касае пловдивчани:

Само едно място в цялата страна дава резултат

ИПБ е прегледал данните от всичките 32 участъка в страната, поставени под контрол на средна скорост. Изводът е категоричен: въпреки че МВР отчита общо намаление от 12 загинали в тези зони, реален системен ефект има само на едно-единствено място – пътят Сопот – Гулянци в Ловешка област, където жертвите са паднали от 10 на 1.

В останалите 31 отсечки контролът не е довел до съществена промяна. "Контролът на средна скорост, прилаган единствено в участъци с налична техническа инфраструктура, не оказва съществено и системно влияние върху намаляването на пътнотранспортния травматизъм", са категорични от ИПБ.

Причината е проста и скандална едновременно: камерите се слагат там, където има готова тол инфраструктура – не там, където стават катастрофите.

Пловдив: трето място по катастрофи в страната

За пловдивчани тази новина е особено болезнена. Пловдивска област трайно стои на трето място в страната по брой тежки пътни произшествия – след Варна и София. За цялата 2025 г. по пътищата в Пловдив и региона са загинали 43 души, а общият брой катастрофи е достигнал 2,647. От началото на 2026 г. до края на март броят на пострадалите вече надхвърля 109 души при над 610 инцидента, шест от които са с фатален край.

Тревожното е, че докато катастрофите като цяло намаляват, броят на загиналите в областта се увеличава на годишна база. По-малко инциденти, но по-смъртоносни.

За цялата страна картината е мрачна: от началото на 2026 г. до 21 февруари при катастрофи са загинали 80 души – средно 1,5 на ден и с двама повече от същия период на 2024 г. За 2025 г. са загинали общо 456 души, като 140 от тях са намерили смъртта си при удар извън пътното платно – най-често в крайпътно дърво.

Маршрутите на пловдивчани към морето и Гърция

С наближаването на лятото двата основни маршрута, по които пловдивчани ще пътуват масово, са АМ "Тракия" към Бургас и Черноморието, и АМ "Марица" – АМ "Струма" към Гърция. По тях камерите за средна скорост са факт – но поставени ли са на правилните места?

По АМ "Тракия" около Пловдив функционират отсечките Пазарджик–Цалапица (22 км), Пазарджик–Пловдив Запад (28 км) и Цалапица–Радиново. Т.е. магистралата в непосредствена близост до Пловдив е под контрол. По АМ "Марица" камерите покриват участъците Харманли–Любимец, Любимец–Момково и Момково–Свиленград – почти целия път до турската и гръцката граница. По АМ "Струма" към Кулата работят отсечките Сандански–Дамяница и Българчево–Покровник.

На пръв поглед изглежда добре. Проблемът е, че тези участъци са избрани, защото по тях минава тол системата с нейните камери – не непременно защото са най-опасни. Рисковите второкласни пътища извън магистралите, по които пловдивчани масово пътуват към вилите, хановете и крайбрежието, остават извън обхвата на контрола.

Не е тайна, например, че пътят Пловдив–Асеновград–Смолян, Пловдив–Карлово–Казанлък или пътят към Родопите са сред трасетата с висока концентрация на инциденти. Там обаче тол инфраструктура няма – следователно няма и камери.

Глобяват на лесното, спасяват на малкото

От септември 2025 г. до началото на 2026 г. са регистрирани над 45,000 нарушения на средна скорост в страната. Това са 45,000 глоби – но колко от тях са предотвратили смърт?

Според ИПБ отговорът е тревожно малко. Извън контролираните участъци шофьорите бързо се връщат към рисково поведение. Санкциите не създават навик, а само временна предпазливост в рамките на зоната с камери.

"Самото санкциониране и натрупването на фишове не прави пътя автоматично по-безопасен", категорични са от института.

Освен ефективността, под въпрос е и справедливостта на системата. Според юристи законодателната рамка е непълна: ако в даден участък има няколко различни ограничения, всеки шофьор може да бъде превърнат в нарушител без дори да подозира – а администрацията получава свобода да тълкува правилата по свое усмотрение.

Какво трябва да се промени

Институтът е ясен: нужен е целенасочен избор на реално опасните участъци въз основа на данните за катастрофите, а не по наличната инфраструктура. Освен това е необходим комплексен подход – подобряване на пътното покритие, маркировката и осветлението, обезопасяване на крайпътните препятствия и превантивна работа с водачите.

Иначе камерите ще продължат да правят едно нещо перфектно: да пълнят бюджета. Но войната по пътищата – и особено пловдивската й глава – ще продължи с непроменена жестокост.

Тази лятна ваканция пловдивчани ще минат покрай камерите по "Тракия" и "Марица". Ще забавят за 28 километра и след това ще натиснат отново. Въпросът е дали някой ден мерките ще тръгнат оттам, откъдето наистина трябва.