На 81-годишна възраст ни напусна талантливият български оператор, режисьор, сценарист и творец Константин Занков (14.06.1945 г. – 30.06.2026 г.). Новината за кончината му потопи в скръб филмовата ни общност, която губи един от своите най-ярки, всеотдайни и обичани творци.
В богатата си биография Занков оставя зад гърба си над 100 документални и игрални филма, белязали историята на съвременното българско кино.
Роден и израснал в софийския квартал "Подуяне“, Константин Занков свързва живота си с магията на движещите се изображения още в ранна възраст.
Професионалният му път започва през 1966 г. като асистент-оператор в Студия за игрални филми "Бояна", където асистира в повече от 25 емблематични ленти.
Образование и дебют: Той е част от историческия първи випуск по специалност "Операторско майсторство" във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", който завършва през 1978 г. Същата година прави и запомнящия се операторски дебют в киното с филма на Николай Волев "Имен ден".
През годините творчеството му е високо оценено, носейки му множество престижни национални и международни награди.
Колегите му ще го запомнят като непоправим романтик, влюбен в изобразителното изкуство, рока и джаза – страсти, на които той посвещава голяма част от филмите си. Освен майстор зад камерата, Занков бе и изключителен фотограф, автор на редица самостоятелни фотографски изложби.
В паметта на българското кино Константин Занков ще остане със забележителното си операторско майсторство в игрални филми като "Подгряване на вчерашния обед", "Военен кореспондент", "Потъването на Созопол" и "Далеч от брега"
Голяма част от тези заглавия, както и редица мащабни документални проекти, сред които "Ловци на сънища", "Търпението на камъка", "Европолис – градът на делтата" и "Вапцаров – пет разказа за един разстрел",, са плод на дългогодишното му и успешно творческо тандемно сътрудничество с режисьора Костадин Бонев.
През кариерата си Занков снима още с изявени имена като Весела Зарева, Анна Петкова, Пламен Масларов и др.
Като режисьор и сценарист на документално кино, той създава филми с дълбок хуманистичен отпечатък, сред които се открояват "Посещението на Царицата Майка", "Мост над стената", "Изгубени в затворената линия" и "Съдбата като джаз".
Само преди година, през 2025 г., филмовата гилдия и почитателите честваха неговата 80-годишнина с тържествена прожекция във Филмотечно кино "Одеон" – събитие, което донесе много радост на обичания кинематографист.
До последните си дни Константин Занков остана верен на киното. Той си отива, след като успя да завърши и да остави за поколението най-новия си документален филм със символичното за неговия житейски път заглавие — "Срещу течението“.
