Според Кодекса на труда всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, обикновено 20 работни дни, а за някои категории и повече. Има обаче една важна особеност, която изненадва младите хора на първата им работа: правото на отпуск не идва веднага. То се придобива чак след 4 месеца трудов стаж. Казано просто, ако първият ви работен ден е бил на 10 май 2026 г., няма как да планирате лятна отпуска: в почивка ще можете да излезете най-рано на 11 септември.

Четирите месеца, които отключват правото

Правилото важи за лицата, за които това е първа работа в живота, тоест за младите служители, започващи кариерата си. Тяхното право на годишен отпуск възниква едва след натрупани 4 месеца трудов стаж, като няма значение дали този стаж е придобит при един или при няколко работодатели. Важното е общата сметка да достигне четири месеца.

Добрата новина е, че веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск се запазва до края на трудовата дейност на работника или служителя. Тоест "изчакването" е еднократно, в самото начало на трудовия път, след това отпускът се полага по общия ред всяка година.

Какво става, ако напуснете преди четвъртия месец

Тук много хора правят грешен извод, че трудът им "пропада". Не е така. При прекратяване на трудовото правоотношение преди натрупване на 4 месеца стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. То се изчислява по реда на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. С други думи, дори да не сте стигнали до правото на реален отпуск, отработеното време не остава без компенсация.

Как се ползва отпускът: задължителната писмена молба

Редът за ползване на платения годишен отпуск е разписан в чл. 173 от Кодекса на труда. Отпускът се ползва с писмено разрешение от работодателя, тоест служителят трябва да подаде писмено искане, в което изрично да посочи размера на отпуска в работни дни и датата, от която иска да започне да го ползва. Устната уговорка "шефът каза, че може" няма правна стойност, ако стане спор; затова молбата и разрешението винаги трябва да са в писмен вид.

Право на избор за религиозните празници

Кодексът на труда урежда и една по-малко позната възможност. Работодателят е длъжен да разреши на работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, по техен избор да ползват част от платения или неплатен годишен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече на брой от източноправославните празници. Конкретните дни за тези празници се определят ежегодно с решение на Министерския съвет.

Накратко за всеки, който прохожда в кариерата: запасете се с търпение през първите четири месеца, подайте писмена молба, когато дойде моментът, и помнете, че дори при ранно напускане отработеното ви се полага като обезщетение.