Рекордни жеги от 5 години насам ще има в началото на март у нас. Очаква се около 7 март, в сряда, температурите да достигнат малко над 20°, прогнозира за "Монитор" ст.н.с. д-р Латин Латинов, ръководител на секция Краткосрочни и средносрочни прогнози в НИМХ към БАН.

За последно рекордни температури в началото на март са били измерени през 2002 година ­ 22,6° за София на вчерашния ден, коментираха от ТВ Мет. На 4 март 2001г. температурата в София е достигнала 23,3°, а в Пловдив са измерени рекордните 23,2°.

Според Латинов температурите този месец ще са по-високи от нормалните за март, но за рекорди все още e рано да се говори. Още в понеделник ще има леко понижаване на температурите и валежи, а вятърът ще се усили. На 9-10 март също се очакват слаби превалявания от дъжд, както и заоблачаване.
В Добруджа валежите са два пъти по-ниски от нормата, необходима за развитие на есенниците, каза още Латинов. Ако до края на сезона няма интензивни валежи, това би могло да повлияе негативно върху зърнената реколта и съответно върху цената на хляба у нас.

Вчера следобед в Сандански бяха измерени 20°, а в София ­ 16°. Днес температурите ще се понижат с около 3-5°, но цялата следваща седмица времето ще остане необичайно топло и слънчево, коментира за "Монитор" синоптикът Петър Янков от ТВ Мет.

Абсолютните температурни рекорди за месец март обаче са измерени през далечната 1952 ­ 31° за София, 28,4° за Пловдив и 34,2° за Плевен, а на места в Дунавската равнина термометрите са ударили даже 35-36°.

Петър Янков прогнозира, че до средата на март у нас не се очаква съществено захлаждане. И добави, че следващата седмица ще бъде изключително подходяща за любителите на зимните спортове, тъй като времето ще се задържи слънчево и ясно. Втората половина на март обаче ще донесе захлаждане, каза още Янков. Според синоптика април също ще бъде по-хладен от нормалното.

Промяната в климата в глобален мащаб е в много по-напреднала фаза, отколкото се считаше досега. Това сочат данните от доклада за климата на ООН. Според експертите на всички континенти повърхността на земята и екосистемите са изложени на въздействието на регионално затопляне на климата.

Глетчерите намаляват по брой и размер, а разтапянето им може да доведе до фатални наводнения, се казва още в доклада на ООН. В планините замръзналата почва се размеква, което повишава риска от ледени и каменни лавини. Реките и вътрешните езера се затоплят, термичните им слоеве и качеството на водата се променят. Увеличава се ерозията, причинена от пролетните бушуващи потоци, слизащи от ледените полета и глетчерите.
Идването на пролетта измества календара напред и променя миграционния полет на птиците и времето за цъфтене на растенията, категорични са специалистите.

Метеоролозите доказаха, че част от промените, настъпващи в околната среда са резултат на форсирания от хората парников ефект. Макар че наличието на парников ефект е факт в много страни, за въздействието му в България все още не може да се говори, коментира Латинов. Доказаното затопляне у нас е само с 0,5° за последните 30 години, което не би трябвало да се усеща от хората. Засега това са само хипотези, но трябва да им се обърне сериозно внимание и да се спре замърсяването. Информацията е на вестник "Монитор".