Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт подаде сигнал до главния прокурор
Сотир Цацаров за предстоящата продажба на подвижен състав на БДЖ, описан като стар и негоден. На сайта на дружеството бе публикувана обява за продажбата на 40 локомотива и мотриси. Началната цена на целия пакет е 5 млн. лв.
В тази връзка гражданската инициатива напомня, че само 1 нов локомотив струва 5 млн. лв. В Германия рециклирани дизелови локомотиви струват между 1,3 и 4 млн. лв. В нашия случай цените на посочения търг варират между 100 и 200 хил. лв. , а според вътрешни източници цялостното рециклиране на една от нашите "стари" електрички би струвало около 850 хил. лв., при положение, че ако дружеството купува нов или рециклиран подвижен състав, той би струвал неколкократно повече (Мотрисите "Сименс" струват средно 3,5 млн. евро. по цени от 2005 - 2006-та и за направата им са използвани материали, които не подлежат на рециклиране).
Инициативата се свърза със завода производител на Електрически Мотрисни Влакове (ЕМВ) 32 и 33 в Латвия, чиито представител потвърди, че може да се заеме с рециклирането на тези влакове и предостави материали за това - как изглеждат мотрисите след тяхното пълно рециклиране.
"Искаме да отбележим, че във време на финансова и икономическа криза, рециклирането на подвижен състав става все по-популярно. Освен това е екологично, енергоефективно, пести ресурси, а и създава работни места, ако се сключи съвместно споразумение за ремонт и поддръжка у нас, каквато е международната практика. Ние питаме - кой ще се облагодателства от тази сделка и кой ще носи политическа и наказателна отговорност? Това очевидно няма да е дружеството, което има значителен недостиг на локомотиви и вагони, нито тези предполагаеми 5 млн. лв. приход ще покрият особена част от 700 млн. лв. дългове на дружеството.
Нито един от ръководните кадри на дружеството или от министерство на транспорта, не представи публично данни - от къде идват дълговете на компанията, голяма част които са натрупани заради заемът за мотрисите "Сименс" (20 от които в момента са извън строя заради липса на финансиране за ремонт и резервни части). Според българските синдикати, държавата дължи на БДЖ над 300 млн. лв. по Договора за Обществена Услуга. Напомняме, че наскоро Полските Железници осъдиха своята държава за нарушение на същия този договор за сумата от 76 млн. евро. Словашките железници пък имат същия дълг като БДЖ в общ размер на 360 млн. евро, но са получили финансиране от над 400 млн. евро по Оперативни програми, с които са рециклирали и закупили нов подвижен състав и са модернизирали своите ремонти бази. Дългът на БДЖ към Национална Компания Железопътна Инфраструктура - около 100 млн. лв. е натрупан в значителната си част и заради безпрецедентно високите инфраструктурни такси, за които България бе заплашена със санкции от ЕК. До 2012г. таксата за 40-тонен вагон между Свиленград и Драгоман бе 96,60 лв., а дневната винетка на 40-тонен ТИР - 20 лв. Считаме, че в този случай за конкуренция между видовете транспорт не може да става и дума. Да не говорим за тежките катастрофи по пътищата, разрушената пътна инфраструктура, замърсяването и задръстванията, които се заплащат от джоба на българския данъкоплатец, защото е очевидно, че винетките не покриват в необходима степен тези разходи. В Швеция например, жп инфраструктурната такса е 0 евро с цел да се насърчи най-екологичният и ефективен транспорт. Като това помага и на частните жп оператори. Настояваме дружеството да заведе съдебен иск за недадените му 300 млн. лв. А 30-те милиона лв., които според слуховете ще бъдат отпуснати в бюджет 2014 на БДЖ за 30 шинобуса втора ръка от Германия (единични моторни вагони с капацитет около 80 души и максимална скорост 100 км/ч), да се дадат за рециклирането на мотриси (4 вагона с капацитет 300 души - макс. скорост 120 км/ч) и локомотиви (макс. скорости между 100 и 180 км/ч), които могат да теглят 10-15 пътнически вагона с капацитет над 1000 пътника. Според слуховете, от ръководството на БДЖ и министерство на транспорта искат да спрат влаковете, които са с 4 вагона+локомотив - около 300 души капацитет между Септември и Добринище и да ги заменят с шинобуси с капацитет 80 пътника. МОЖЕМ ДА ОПРИЛИЧИМ ТАЗИ ЗАМЯНА КАТО КОН ЗА КОКОШКА и поредна мегадалавера на гърба на българския данъкоплатец и БДЖ, които тази година навършиха 125 години, но никой освен нашата инициатива не се сети да отбележи това събитие", завършват от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт.